News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Преходът

Started by Who cares, April 24, 2010, 01:18:50 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Who cares

 Беше дете на прехода. Както родителите си, както съседите, както хората в грага, както цялата нация. Както всички деца на различни възрасти, деца уж на времето и държавата, но в действителност – деца, които винаги се оказваха между две епохи, заключени между противоположности, между страх и надежда.

Това беше тяхната съдба, за съжаление, това се оказва й нейната съдба. Преходът беше закодиран дълбоко в съзнанието и кръвта им и нямаше да подмине поредното дете, върху което щеше да остави отпечатък от хищническите си нокти.

А ноктите бяха дълги, заострени и достигаха до всяко кътче от човешката душа. Раздираха, преобръщаха и изменяха. Никога не се засищаха или спираха. Дори, когато човек си  мислеше, че вече самата му душа е станала дебелокожа, дори тогава, ноктите все пак успяваха да драснат, а раната до дни се инфектираше достатъчно, че да отвори кръвта.  Лек нямаше.

Фактът, че всички около нея бяха подложени на това, не я успокояваше особено много. Праотците й бяха селяни, които изживяха прехода между това да искаш да си обработваш спокойно нивата и хилядите новоизлюпили се чиновници, които с налозите си спъваха всяка кокошка. Бабите и дядовците изживяха прехода от няколкото войни, разгромили семействата им, към новия комунистически режим, където важеше максимата ,,Или си с нас, или си против нас". Техните децата изживяха прехода от куминизъм към неподготвена демокрация. За една нощ им се наложи да забравят наученото досега и да се оправят, захвърлени в студената вода на промените. Тези деца също пораснаха и на тяхно място дойдоха техните деца. Преходът им започна, когато играеха ,,жмичка" в 22:00, защото по тъмно беше просто по-интресно, и завърши с настъпването на чалга-културата и министрите пишещи за ,,Збогом".

Преходът никога не свършваше. Просто сменяше лицето си. Той не беше мечтаната социална еволюция.  Не беше живот към по-доброто.

Нощем, надвиснал на спящите хора, луната огряваше истинското му лице – робството на изоставените, изгубилите се деца.


to be continued... may be

chocolate_fairy

Аз държа на продължението. Интересно ми е да видя до къде ще те докара мисълта.

А моето лично мнение е, че ние ще си останем заключени още дълго в Checkpoint Charlie.
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Вятър

И на мен ще ми бъде интересно, сега го мярнах. Наистина интересно съвпадения, онзи ден в някакво странно състояние се сетих за дядовците ми и тръгнах да пиша на подобна тема, публикувах и после осъзнах, че семейната ми история е твърде "семейна" и изтрих. Но идеите ти ми допадат. Явно онова, което ни обгръща чрез новини, вестници радиа и тн впечатлява не само мен.

Пс.
Съжалявам че заглавието ми препраща към твоето произведение, наистина не го бях видяла до днес.
Щастието е избор!
What do you feel when you see all the homeless on the street?
Who do you pray for at night before you go to sleep?
What do you feel when you look in the mirror?
Are you proud?

Who cares

Явно не можем да избягаме от пагубното вилание на 4-тата власт.

Ще е хубаво, ако размислиш и публикуваш отново своя разказ. Наистина не виждам причина да се срамуваш, да смяташ, че е лично и т.н. Това е история. Това са техните дела. Техният начин да оцелеят този период от българската история. А щом живееш и се бориш, значи заслужаваш цялото внимание и уважение, което може да ти бъде отредено от околните.

Пък и моя разказ не се базира на семейни дела и документи. Просто наблюдение как всяко поколение преминава през нов преход, с нови господари и падари, как никой не го е подготвил за това, но изисква преданост, послушание и максимум съпричастност към провежданата политика. А това, поне според мен, изморява.

Може би аз наблягам твърде много на психологията на оцеляването, затова ще е много хубаво да видим друга гледна точка. Знанието никога не е излишно.

Вятър

Не, не се срамувам нито от делата, нито от постъпките им, нито от действията. Просто... не знам, може би когато отлежи ще го допиша. В момента и без това ми се налага да чета за възродителния процес - трупам впечатления. Може би за момента е наивно...твърде наивно.
Щастието е избор!
What do you feel when you see all the homeless on the street?
Who do you pray for at night before you go to sleep?
What do you feel when you look in the mirror?
Are you proud?

Вятър

Доста е объркващо понякога, когато принципи, реалност и възпитание образуват конфликти в теб самия :) за това имах нужда да напиша онова, което изтрих, сякаш да си изясня някои въпроси относно "преходът" и от какво към какво "преходясваме" ще ми е интересна гледната ти точка
Щастието е избор!
What do you feel when you see all the homeless on the street?
Who do you pray for at night before you go to sleep?
What do you feel when you look in the mirror?
Are you proud?

Who cares

Творци! Никога доволни от постигнатото  [lol]

Пожелавам ти скоро да прикючиш с това, което четеш и да се избистри идеята ти, за да можем и ние да я видим.



Несъмнено е хубаво човек да пише. Думите са една огромна сила, която действат като огледало. Едно е да си го помислиш. Друго е да се огледаш в изписания лист. Според мен писаното слово крие някаква огромна магия в себе си и затова и така настойчиво те подканвам да споделиш с нас.