Луната бродира чадърите хорски

[{dulgokoska}]

Нощта е седнала на коленете си
да бродира по полите им звездича
светлина, а от ръкавите на времето
дъждове в небето и' надничат.
Проблясват капки, стават на мъниста,
превръщат се във лунната и' длан
и всяко избродирано е мисъл
като цвете свежа и добра;

а отдолу хората сме слепи
гледаме студените звезди
и чакаме да паднат на комета
и да угаснат в двете ни очи.

Октомври 2009

[небесносиньомомиче]

ехааа-  [plqs plqs] поезияяяя

[Афродита]

 [6te mal4aaa] [inloveee]

красота ...

[Шантавела]

ХУБАВ [ooooo] !