News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Ценностите и времето

Started by `Fallen_Angel`, February 04, 2010, 02:37:53 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

`Fallen_Angel`

Преди малко си промих мозъка с "Дантевия ад" (не книгата, макар че съм я чела, а една страхотна анимация.. е, малко кървава, но да не придиряме"). В него, както предполагам знаете, се разказва за преминаването на Данте, милия, през 9-те кръга на Ада. Всеки кръг е за отделно проявление на човешките грехове - похот, червоугодничество, суета, гняв и т.н (Мързелът не е упоменат, макар че е моят личен грях, както може да се види от "т.н".)

Сигурно доста от вас знаят, че респективно на греховете, има същият на брой и противоположни по значение добродетели.

Както и да е ....

Въпросът ми е следният:

Ценностите имат ли срок на гадност?

Примерно едно време е било добродетел да се омъжиш/ожениш девствен. В момента се гледа с надсмешка на всеки, който прехвърли определена възраст и все още носи тази добродетел. Нима вече да си девстен е грях?

Алчността е от седемте смъртни гряха, но в момента капиталистическото общество я пропагандира къде гласно, къде шумно, къде подмолно. Алчността нов вид добродетел ли е?

Преди да се впуснете и да ми обяснявате, че еди си какво е грях или добродетел при еди си какви обстоятелства - Това не ме вълнува.

Вълнува ме дали времето лекува всичко - в случая - променя всичко в нашата скала на добродетели/пороци.
Ако "Да" - Защо?
Ако "Не" - Защо?

Както казваше класната ми от 1 до 4 клас :)
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

NoMore

Да, времето променя. Променя тези, помага на тези, които осъзнават своите ценности и знаят как да ги насочат.
НЕ, времето не ги променя....едва ли? За тези които не могат да осъзнаят/ват своите ценности, те биват още повече приспани в тяхната си времева прозрачност на своя светоглед. Променят се, затвърждават тяхната непропускливост на чувства от страна на добродетелите, които не виждат и усещат. Времето е ценност във периода. Всичко неиздиктувано от него, трябва да се просветли от умът. Но в реалността има ли смисъл от това проглеждане, когато всички загърбват тези ценности и гледат как да възпроизведат Уюта на своите деца. Децата носят всичките ценности на големите. То поне те ги откликват на проглеждане... да работиш за да създадеш пълноценности на бъдещето на децата си. Ами ако ги нямаше тях? Ценностите, насочват ли се към една добра работа ? ТАка ли излиза? Ако нямаш работа, нямаш Ценности нямаш социално бъдеще. На къде клони тогава Везната в реалността. Как да се запази тази ценност, начина на усещане за пълнота в душата. Това превръща ли се в предпоставка да бъдеш клиент на свободните пророци. Кое да си изберем. Кой от всичките недобродетелни качества ще бъде перде на нашата изостаналост от мечтите ни.
Естествено това е една от алтернативните гледни точки. Къде по лесно е когато си мислим че всичко ще се оправи. Само маааалко повече време и търпение ни трябва. Така си е. А който има време ... нека да не бърза и да опита от човешките грехове. Така може да разбере за вбъдеще своите ценности. Опари се да подскочиш. И ще знаеш за къде да се хванеш  [lol]
Ние сме щастливи тогава, когато за всичко в нас има съответствие извън нас.

ivorysoul

Ами според мен, предвид днешните нрави и приоритети, едновремешните ценности се оказват като цяло със срок на годност в така нареченото еволюирало и цивилизовано общество, а като deadline се явява може би модифицираната съвест или пък загубата на връзка с източника на въпросните ценности. Поне аз така си го обяснявам, а и скоро прочетох нещо от Киркегор, което ми се стори напълно валидно и за нашето време; та той казва, че нещастието на нашия свят е в сблъсъка между времето като временност и вечността, тъй като временността се опитва да изличи вечността заменяйки я с изкуствена имитация. Това си го интерпретирам съвсем самоволно де ;) като подмяна на ценностна система.
А за мързела, понеже ми е основна слабост, успокоявам се, че е движеща сила (доста изобретателен става човек в стремежа си да си улесни ежедневието ;)) )
Let your soul be your pilot

chocolate_fairy

Ще си спестя общите дъра - 100 чадъра.

Да не прекаляваме с класифицирането на странични неща в ценностна система. Тя сама по себе си е ред, който определя правила. И изхождайки от най-прсотия пример за древна ценностна система - Моисей и 10те заповеди та завихрим мисълта си до ден днешен, играта е една и съща - да оцелееш, правилата се променят за да оцелееш. Който както намери за добре. Мисля, че отдавна минахме стадния период и по-често започнахме да се бием в гърдите за индивидуалност. Редно е в такъв случай всяка коза за собствения си скрежал. Пък до където я докара.

А дали има космическа ценностна система... сигурно има и тя едва ли е толкова мобилна като нашите тука и вероятно е вечна, иначе отдавна да се е самоунищожила, на където впрочем сме тръгнали ние.
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

tonnny_bg

Променят си формата ,но не и същината.Аз поне все още повтарям на децата си като развалена плоча колко е важно да имаш достойнство,да уважаваш по-възрастния,да бъдеш всеотдаен и милостив,да вярваш в себе си и да се бориш с всички сили за това ,което искаш.Нека ме обявят за старомодна.Знам,че всеки ако държи на ценностите и ги отстоява,няма да сбърка.
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

chocolate_fairy

За съжаление Тони, родителите като теб започнаха да стават изключение от правилото.

Много съм съгласна с думите ти
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

tonnny_bg

Тъжно да.Поне край мен са много малко.И не знам защо са на изчезване.Толкова е хубаво усещането да възпитаваш един пълноценен човек,една добра душа да свети в дните ти,да виждаш как страда и се бори ,а не си е надянал маската на безразличието и да върви по течението.Усещането е неповторимо. :) Дъщеря ни страда при самата мисъл само ,че няма някъде да успее.Синът ни иска всеки ден да се събужда с усмивка и държи всички да му кажем 'добро утро' и 'Успех днес'. [lol]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

chocolate_fairy

Уау, Тони, направо ми изпълни душата с последния коментар.

Как ми се иска и моите родители да бяха такива... Е, те не са били, но това не пречи аз да бъда  [heart__]

Понякога си мисля до колко са устойчиви тези ценности и имайки предвид, че времето и всички промени, които то носи ни променят дали можем да запазим всичко, на което родителите ни са ни учили (изключвам семействата, в които думата ценностна система няма никаквъв смисъл)
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

`Fallen_Angel`

Като се заговорихме за майки, винаги ми е било странно, че от мен не излезе някой гений като милата ми майка докторка, а посредствен човек :) Но явно проявите на ум са свързани по някакъв извратен начин с гените, няма значение :)

Та, майка ми винаги се е държала с мен като с възрастен човек, никога не е имало "Ако не направиш еди си кое,няма да получиш еди си кое" и измежду многото уроци ме научи да съм достатъчно възпитан човек.

Обаче онзи ден у мен се появи нов въпрос относно ценностите и времето.

Бидейки голяма хаймана, в 01 отидох при една приятелка ( ако тя реши да си каже коя и да вземе участие - шъ съ радвам ), приказвахме си до към 7-8 и аз си хванах шапката и реших да се прибирам. Слизайки най-бодро по стълбите попадам на площадката на 1-вия етаж и забележителната гледка на някаква мастия (кученцето си е хубаво, но е непородисто), тежащо Бог знае колко и гледайки ме с поглед тип "Я, закуска". Естествено, аз притеснено звъня на приятелката, за да я питам, случайно, дали знае това куче яде ли закуска и ако "да" - как.  Тя не вдига.

ЕЙ тук идва развръзката и катаклизмът.

От вратата, до която кучето е заспало, излиза прекрасна възрастна гражданка на около 60. С мила усмивка я питам "Извинете, кучето добро ли е" (Е, глупав въпрос, но бъди ти дипломатичен пред съседка и куче)

Тя ме поглежда от горе до долу и заявява с извърнати от мен очи : "За свои е добро, за чужди е лошо"

Ми, мама му да еба, аз я питам добро ли е към хората, а не каква политическа идеология упражнява!

Откога е възпитано на 60 години да се държиш като примадона, когато към теб са се обърнали възпитано?
Нима новата(стара) ценност е "Презирай младите, защото са недостойни за комунистическата ти персона?"

И един фундаментален въпрос да отперя:

Какво е възпитанието вече:
а) Извинете, Добро утро, Благодаря
б) Опаааа, Мараба, 10кс
в) зависи от коя страна на кучето се намираш
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

chocolate_fairy

#9
Страшен пост.

В духа на случките и преживяванията, миналия ден в CBA съм се наредила да си тегля бананите. Пред мен се разигра същинска битка за 3 ябълки. Аз по рождение съм си разсеяна, затова не знам как се завихри спора, но обръщайки се по посока на шума и кваканията, виждам една женица на къмто над 50 бие с дамската си чанта възрастен мъж с който едновременно дърпат пликче с няколко ябълки. Думите на дамата "Кучи син пусни си ми ябълките, аз бях преди тебе тука" ме втерщиха. "Била си, ма да си си ги взела МА..." отвърна й господина и не пуска плика. А до тях цяла камара с ябълки. Разтърва ги служител на магазина.

Или в автобуса, гледаш я възрастна с торбите, ставаш да й освободиш място, тя ти се зъби "Ти к'во, за толкова стара ли ме имаш. Я си седи на гъза" 

А дори не ми се коментира какви разговори съм дочувала в дамската тоалетната на заведения, такива грозотии не е истина, че могат да излиат от устите на тези иначе толкова нежни и красиви момичета.

Аз лично много обичам една мъдра фраза на една приятелка "Интелектуалеца винаги може да се направи на простак, но простакът просто няма избор"
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

tonnny_bg

Като ви чета се чудя да се смея ли да плача ли/ :question:
Ами какво да кажа:това не е ценностната система в днешно време,това е злобата ,огорчението,песимизма,враждебността към всички и към всеки поотделно.Вярвам ,че дълбоко (явно много дълбоко вече) хората си остават добри и вечер когато се затворят в клетките си ,си казват че са добри ,но не мога да си обясня защо сутрин като се събудят добрината се е изпарила с луната/
Хората сега са на принципа:Атаката е най-добрата защита!
Тъжно ,защото тази дама можеше да ти каже:Спокойно ,мойто момиче,минавай си ,аз съм тук .И щеше да е много по-добре и за теб,и за нея.Любовта и милото отношение помагат повече ,отколкото злобата и негативизма.
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Tramel

"Приятелката" излиза от сенките. Ми АнтониЙО - изводът е прост - не трябваше да си тръгваш! Тука всички сме луди в тоя блок - въпросната дори била освидетелствана - добре че сме сравнително малко, че иначе щеше да е някакъв своеобразен heavy metal.
Като гледам колко мъдри слова са се изговорили преди на мен да ми щукне да се намърдам пак във форума... нямам какво да добавя, освен може би да ви споделя дълбокото убеждение, че предразсъдъците не са ценности. За съжаление познавам малко хора с ценности, а ако на мен ми е по-удобно да твърдя, че с времето ценностите не се променят, но видиш ли - търпят вътрешни пренагласи, то това не означава, че съм права.

`Fallen_Angel`

Пак ли чаровният ти навик да минаваш в някоя тема, да казваш нещо на място и никой да не пише след теб.. :)
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Tramel

Виж сега - според г-н Асен Петров и доста други, аз винаги се заяждам, хората се страхуват от мен - най-вече видиш ли мъжете, и те така. Но това е безобразен оффтопик и ще ме санкционират - имам само една молба - въведете наказание "пердах" (предпочитам "пляскане")! И не съм казала нищо точно или неточно. Просто такива "подривни" елементи не бива да се допускат, тъй че продължавайте по темата и ще се постарая да не я затварям преждевременно [lol]

tonnny_bg

Та...къде се загубиха ценностите? :)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!