Инстинктивното над инстинктивното

[MoonLight]

Заглавието е странно, но признавам ми е забавно. :)

Винаги съм си мислила, че най-силният инстинкт е този са самосъхранението, за оцеляването. Той се проявява постоянно, под всякакви форми, често и животът ти зависи от него. Обаче ми отвориха очите, че това всъщност не е точно така, той не е най-висш.

Става въпрос за инстинкта "Любов". Когато си влюбен, поривът и чувствата, които изпитваш тогава, затъпяват изцяло частта от теб, която отговаря чисто и просто за собственото ти оцеляване. И обичта е единствения прецедент, който ни прави напълно жертвоготовни в името на друг.

От къде идва всичко това? Как човекът престава да бъде егоист в името на любовта? Какво мислите вие по този въпрос, интересно ми е да чуя мнението ви. :]

[stranger]

Любовта е висша форма на егоизъм, дете, а темата ти е нонсенс. :)

[MoonLight]

Надявах се някой да разбере какво точно имам предвид. И мерси за "оценката". :)

[stranger]

Когато някой стане никой, а в никой започнат да се вслушват някои, тогава всички заживяват щастливо. :)
И да, дете си, а в това няма нищо лошо, защото тайничко завиждам на хората, които все още летят с онова чувство, за което ти пишеш. Друг е въпросът доколко чисто и неопетнено е то, погледнато през призмата на "новия стандарт".
Конкретно по темата мога да споделя, че най-силният инстинкт е инстинктът към познанието, който ти показва както пътя към самосъхранението, така е пътя на любовта. Щастлива си, защото си влюбена, но не и обратното. Пътят към задоволяването на егото минава през чуждата ръка, чуждите чаршафи и чуждото съзнание. Ако дори след това помниш всяка една гънка от твоите такива, то ти си на правия път да се овладееш и да бъдеш над То, да контролираш Аза и да намигаш на Свръх Аза. Странно, нали? :)

[`Fallen_Angel`]

Съжалявам, че се намесвам в раздумката ви, още повече - некометентно, но ...

Според мен най-силният инстинкт е този на майката. Да, сигурно все не всяка майка го има. Предвид ромките и майките, които предпочитат скъпи магазинчета, докато детето им ходи босо и голо, но всякакви изключения има. И да, не знам какво е да си майка, но съм виждала истински такива. Виждала съм как майки се скапват от работа, за да може детето им да учи. Виждала съм как майки седят в болницата до детето си, което е тежко болно и му четат приказки. Наскоро четох и за майка, която вкарала висока доза морфин на дъщеря си, която била във вегетативно състояние от еди си колко години.
Какво по-неегоистично нещо от това да убиеш собственото си дете, за да не се мъчи. Да убиеш плът от плътта си. Да убиеш душата си. Да се обречеш на безкрайни мъки, страдания, терзания, само за да е добре детето ти.

Ако съществува такава любов извън връзката майка - дете - евала :)

[chocolate_fairy]

Аз те разбрах (мисля)

И да, и аз съм за майчината любов, но по темата. Това което (мисля) че те вълнува е защо като сме влюбени ставаме като дебилни мухльовци в името на друг такъв, само че ти го каза в идеалния му вариант. Истината или поне част от нея се сещам, че я прочетох в списание 8, някой си брой от лятото. Имаше едно изследване на мозъка и с едни цветни петънца бяха отбелязани функциите му в не влюбеност, в пред влюбеност и в баш влюбеност... Грозна картинка е последния етап... едно блудкаво-червено петно го завзема и прави ваектомия на каналите за логическо мислене. За щастие е временно. Рано или късно се осъзнава човек и си отпушва акъла.
Колкото и да си мислиш в една прекрасна ароматна утрин, че ако човекът, който тихичко похърква до теб скочи пред влак, скачаш и ти, то тази толкова самоотвержена мисъл не остава завинаги (Годпод е мислостив), и колкото и да е силна я убиват предателството, изневярата, униженията и всички там весели неща на всекидневието.

Всичко с времето си

[ivorysoul]

Човек никога не престава да бъде егоист. Това, че любовта ни прави по-добри е така /в повечето случаи ;) /, следователно егоизмът ни се превръща в подобрена версия, във висша форма дори, както stranger се изрази.  И ако хората, които обичаме и за които ни пука, са част от нас и са предпоставка за нашето нормално и щастливо съществуване, то страхът от загубата на същите, си се явява именно инстинкт за самосъхранение. Така че не се променят инстинктите, променят се мотивите ;)

[Party club]

Блез Паскал
от Уикицитат (можете да редактирате и подобрите тази статия веднага)

Блез Паскал (1623 — 1662) е френски математик, физик и философ.

Ако всички хора знаеха какво говорят един за друг, на света нямаше да има дори четирима приятели.
Ако искате хората да повярват във вашите добродетели, не се хвалете с тях.
Бих доказал, че всички човешки действия са подтикнати от въображението. Умът е принуден да отстъпи и ако е благоразумен, възприема принципите, които въображението своеволно е въвело във всички области.
Величието на човека е в мисълта.
В какви ли невероятности трябва невярващите да вярват, за да си останат невярващи!
Времето лекува скръбта и обидата, защото човек се променя: той вече не е такъв, какъвто е бил. И обиждачът, и обиденият са станали други хора.
Всички нещастия на човека се дължат на неспособността му да стои тихо в своята стая, усамотен.
Въображение. — То е преобладаващата способност на човека, майстор в заблуждението и лъжата, още по-коварно, защото невинаги е измамно; то би било безпогрешно мерило за истината, ако неизменно ни лъжеше. Но макар в повечето случаи да ни мами, въображението с нищо не разкрива това свое качество, защото оцветява еднакво и истината, и лъжата.
Гордостта компенсира цялото наше несъвършенство. Или го крие, или ако го открие, се хвали с проницателността си.
Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!
Има две крайности: да не слушаш разума и да слушаш само него.
Инстинкт и разум признаци на две природи.
Както се развращава умът, така се похабява и чувството. Умът и чувствата се усъвършенстват в разговорите ни с другите хора. Пак в разговорите те се похабяват. Полезните разговори ги оформят, а вредните ги развалят. Затова най-важно от всичко е да умеем да подбираме събеседниците си, за да се развиваме, а не да похабяваме ума и чувството си. А не можем да направим този подбор, ако умът и чувството не са вече усъвършенствувани, а не похабени. Така се получава омагьосан кръг и блажени ония, които се измъкват от него!
...Когато цитираме авторите, цитираме техните доказателства, а не имената им...
Колко е суетна живописта, предизвикваща възхищение от сходството с оригинала, който никого не възхищава.
Любознателността е само суета. Най-често искаме да знаем, само за да можем да го покажем.
Curiosité n'est que vanité. Le plus souvent, on ne veut savoir que pour en parler. [1]
Най-непоносим е за човека покоят, ненарушаван нито от страсти, нито от дела, нито от развлечения, нито от знания. Тогава той чувствува своята нищожност, изоставеност, несъвършенство, зависимост, своето безсилие и празнота.
Обичта или омразата изменят коренно понятието за справедливост.
Първо — или Бог съществува, или не. Второ — аз мога да вярвам или не. Губя единствено в случай, че той наистина съществува, а аз отричам това. Така че по-добре да вярвам, защото рискът е минимален.
Разумът ни заповядва по-властно от господар; защото ако не се покорим на господаря, сме нещастни, а ако не се покорим на разума сме глупави.
Обичаят диктува справедливостта, както диктува и развлечението.
Справедливостта и истината са две толкова тънки острието, че нашите инструменти са прекалено тъпи, за да ги докоснат точно. Ако успеят, те само ще ги притъпят и непременно ще се опрат на всичко около тях, при това по-скоро на измамното, а не на истинското.
С удоволствие бих прочел една италианска книга: известно ми е само заглавието й, но то спрува колкото много произведения: За общественото мнение, властелин на света. Готов съм да подпиша под нея, като изключвам само порочните пасажи, ако има такива.
Сърцето има доводи, които разумът не познава.

[tonnny_bg]

Хващайки се за думите на адашчето ,да продължа в тоя ред на мисли:
"Да не дава Господ да ти се случи това,което ти мислят близките"(в т.ч. и майката) [lol]
И ще продължа да говоря за инстинкта Любов към всичко-човек,дете,познания,живот или просто към себе си.Всичко е водено от любовта във всичките и форми.И точно това ни отличава от животните,не че те не изпитват някаква форма любов,но мисля че при тях е засегната единствено любовта към самосъхранение .И грижата за потомството е водена от този инстинкт.И човек престава да бъде егоист тогава,когато стане едно цяло с другия до себе си.Така се покриват душите,че се чувстваш като цял организъм с другия и забравяш къде си ти и  къде е той.