News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Какво от това, че боли

Started by Gentiana, October 24, 2006, 00:57:20 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Тревожните ми мисли са коне,
които в тишината се препъват.
Без съд разпънато на кръст сърце
кърви над жаждата ми.
Силно се огъват
устоите на твърдата ми вис -
кристална кула,
в плен на светлината,
а въздухът е пак упойно чист
и живи са каноните на красотата.
Не искам да повярвам, че греша,
когато с голи длани
те изравям от земята
на мъртвите надежди и гнева
и те пресаждам в мен -
дълбоко във душата.
Ти от копривата си по-парлив
и по-бодлив
от кактуса пустинен.
Но през сълзи ще те опазя
в мене жив
и пак ще шепна с нежност
твойто име.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

Моито име е като следа,
следа която следват твоите коне
и само ехо глухо в тишината
към неуморен бяг отново ги зове.
Заради моито име бягат километри,
заради моито име не поемат дъх,
аз да съм по-бодлив от кактус,
но и по-силен съм от опият.
Дори през сълзи ще ме търсиш,
през пустини, дори без брод
да продължиш, а там накрая...пак
е моито име. И пак към него ти вървиш.

[cvetee] [cvetee] [cvetee]


Gentiana

Твоето име е онзи гранитен блок,
от който ще издялкам с душата си
шедьовъра на живота си прекрасен.
Времето ми прощава и удължава моя срок,
за който трябва да е готово всичко,
но бъдещето все така си остава неясно.
Конете ми са уморени.
Пяна от гърбовете им тече.
Ехото глухо плаче с глас на приятел.
Задъхано бие в гърдите ми
лудото ми сърце.
Споменът е ветропоказател,
в който се срещат от всички посоки
прииждащите ветрове,
за да си разкажат
кой какво и къде е изпатил.

:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

Обичам късните ни разговори в рими, приятни са преди лягане. И сънищата ми са по-хубави после.  :) [heart__]

Gentiana

Радвам се, че те посещават красиви сънища. :p

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

 :) Привет.Хубаво стихо. Усмихни се  и пусни конете  да починат.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Tonita

Като приказка красиво... [heart__]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

mery-jein-baby

Ти си жив в една от мечтите ми!Най голямата!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

небесносиньомомиче

така хубаво е да си говорите в стих това го няма никъде другаде!!!
велики сте  [inlovee] [evala] [evala] [plqsssss] [plqsssss] [hearts4] [hearts4]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.