Защо си разперил ръцете си, Господи?

[mariana_fairy]

Защо си разперил ръцете си, Господи?
Недей да ни обръщаш гръб точно днес.
Вярно е, че все продаваме живота си.
Не остана морал, не остана и чест...
Защо ни гледаш и се мръщиш?
Загубихме и малкото си истини.
Не ни се прибира вечер вкъщи,
едва ли някога ще сме пречистени.
Престъпници, самотници безбожни,
с помрачени лица и захабени души.
Не ни отнемай и вярата ни, Боже.
Единствено със нея  се тешим.

[agressive_girl]

Вече се чудя какво да напиша - омръзна ми да се повтарям... :) Освен, че и този път си написала нещо изключително, друго не знам какво да кажа! [bravisimo] :flowers:

[mariana_fairy]

Вече се чудя какво да напиша - омръзна ми да се повтарям... :) Освен, че и този път си написала нещо изключително, друго не знам какво да кажа! [bravisimo] :flowers:

Усмихна ми вечерта  [gu6] [gu6] [gu6]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Намерих те вчера.
Ти беше на ъгъла, запалил цигара.
Мълчаливо я гледаше как в ръцете ти догаря
и мислеше нещо дълбоко и вечно...
Къде беше, когато те призовавах
в онези пълни с тревога и болка вечери?
Къде беше, когато бях слаба,
когато небето ми беше далечно??
Къде беше?! Аз искам да зная
защо ме предаде на дявола.
Аз искам да знам защо ме остави.
Защо ме забрави тогава...?
А те намерих вчера, запалил цигара...
Не ме лъжи този път,
не, не ми давай празни надежди -
аз знам, че не ти пука, Господи!
Твоята помощ е закъсняла...
както и отговорите на въпросите ми.
Ето, запали си и една от моите цигари
и я гледай как сама ще угасне...
И на мен вече не ми пука за правосъдието ти недоносено.
Както на теб не ти пука за моята вяра.
Гледаш безчувствено, пушиш самотно...
А моят влак бърза към твоята гара...

[mariana_fairy]

 [heart__] [heart__] [heart__]

Мисля си, че ти си моята поетична сродна душа. Прекрасен стих.
Да запалим по една цигара [namigG]

На ъгъла и мен си ме оставил,
сред угарките от тъжните ми дни.
Как така за мене си забравил?
Как се живее без небе ми кажи?
Знаеш ли, че съм падала доста,
в калта се събирах всеки път разпиляна.
Защо ме захвърли в нищото, Господи?
Душата ми получи милиони рани.
То е ясно, че оставаш безразличен,
не ми помагаш да не допускам грешки.
Кажи само с това безразличие:
Кога ще стане божествен човека?

[иринка]

Провокиращи ,покоряващи стихове...
[heart__]
Трудно е да се пише под ваши произведения,но си позволих да напиша това,което почувствах
Дами,реверанс [gu6] [gu6]

А може  би ти си останал без вяра?!
И хората сме ти дотегнали със свойте грешки.
Може би прекалено се стоварват
всичкие ни прегрешения на твойте плещи.
И не сме ти нужни с нашите цигари,
пушим,псуваме...На теб не ти отива.
И земята ни е сбирщина от гадни твари
тъпи,глухи.Само за разсмиваме.
И май не ти е и до глупавата вяра...
Тя остана само в стиховете на поетите.
Прости ни Господи!Не ни остана даже прямост.
Ще плащаме дълга на нечовеците.

[agressive_girl]

 [6te mal4aaa] [ihuuu]

[mariana_fairy]

Иринка...  [bear] [gu6]

Красота... [inlovee]

[Шантавела]

Когато вярваш и Бог не може да го промени...
Браво за обръщението!  :flowers:

[chocolate_fairy]

Момичета, освен неми почитания и затаен дъх, нищо друго не ми оставихте  [heart__]

[djuliano]

Въздействащо е и заслужава само добри думи, но ми дава повод да поставя една приинципна тема. А тя е - редно ли е Бог толкова често да присъства в текстовете ни? Оная мъдрост "Не споменавай напразно името Божие!" не трябва ли да определя поведението ни? Вместването на Бог в един поетичен текст не принизява ли величието Му? :)

[Шантавела]

Или да извисява поезията до Него?  :)

[mariana_fairy]

Или да извисява поезията до Него?  :)

Според мен по-скоро е така. [namigG]  [heart__]

[mariana_fairy]

Благодарим за отделеното време  [heart__] [heart__] [heart__]