Миг на разминаване

[chocolate_fairy]

Секундите на разминаване се оказаха фатални. Усетих, остротата на погледа ти се заби дълбоко в гърдите ми. Докато овладея тръпката вече беше изчезнал, но улових част от теб и не поисках да я пусна. Намалих и при първа възможност обърнах колата за да те открия в големия град. Теб, точно теб. Лудост ли е, че съм такава ненормална. Да хвърлям в хаос всичко подредено, да разбивам графика си, да го изхвърлям като фас от цигара. Да търся теб, един миг на разминаване, в град с милиони подобни на теб. Да, откачих, но не съм луда. Това, което остави в мен ме разгради до просто желание, доста по-силен стимул за живот и от най-превъзнасяните смисли.
За съжаление след като приключи мигът ни на разминаване, приключи и физическото ти съществуване. Последва времето на отрезвяване. Улиците не ме доведоха до теб, знаците бяха безсмислени метални боклуци, които са абсолютно безполезни, когато става дума да се намери нещо наистина ценно. Останах да вися под един знак STOP и ми се прииска изведнъж да заплача. Знаех, че ще ми мине, знаех, че всичко е било само моментно, но ми се прииска да заплача именно заради тази моментност. Вълнуващите мигове си заслужават чакането и изплащането им в летаргия и полуживост. Лошото е, че са много бързи и трудно се улавят.

Е, момента свърши, трябва да се връщам по своя път. А кой знае, може някой ден, някой светофар да ни спре един до друг.

П.П. Разбирам, че звучи като реална ситуация, но не е.
Искам само да ви наведа на мисълта, че подсмисълът е отвъд материята на миговете.

[mariana_fairy]

Хареса ми как си го написала, наистина звучи доста реално, сякаш си го преживяра или поне почувствала... Целувам те  [heart__]

[Adventure]

Мдаааа. Наистина звучи доста истинско. Браво.  [a taka]

[chocolate_fairy]

Прегръщам и двама ви  [inlovee] [heart__]

[Adventure]

 :)

[Creep]

И на мен ми хареса много.... [cvetee]

[chocolate_fairy]

Радва ме, че нещта които пиша ти харесват  [heart__]