Трябва ли да се уважава шефът,само защото е шеф?

[NoMore]

Уважава се човек, а не длъжност

Ами шефа заради неговата длъжност ? Ето в условията на криза...примерно  шефа като човек, не е човек, а си длъжен да го търпиш заради работата, че може да те изгони от нея. :p Стига се до там, че "уважаваш" длъжността му и неудовлетвореното си положение. К`во става тогава.

[`Fallen_Angel`]

Гледаш да си достатъчно добре квалифициран, за да може по всяко време да си намериш друга работа и да се разкаваш оттам.
Животът е кратък, а нервите малко, за да търпиш всеки и всичко

[dukessa]

Но все пак е хубаво да се задържиш някъде и да имаш постоянно обкръжение, нали? Ако все се местиш, какво ще получиш като морално удовлетворение? Или ако вечно си с нагласата, че трябва да идеш другаде, защото нещо не ти изнася...така ще мине времето и после? Където и да идеш ще има хора и такива и онакива. Затова трябва по-обективно да се гледа на нещата и да се приеме фактът, че не сме единствените в центъра на света, смятам.

[`Fallen_Angel`]

Смятам, че винаги може да получиш уважението, което искаш, стига да знаеш какво търсиш и какво даваш :)
Но знам ли.. все пак явно има хора доста по-стари и с по-богат опит от мен тук :)

[dukessa]

"Не питай старило, питай патило". След като сме толкова млади и неопитни ще чакаме да ни подгони старостта. Аз се измъкнах на младини от заблудата, сега на старини си гледам лайфа.

П.П. Защо никой не обича да му опонират, се чудя от самото начало. Ми нали така се ражда истината, в спора.  :)

[`Fallen_Angel`]

Всяка жаба да си знае гьола. Когато знаеш какво можеш и заслужаваш, няма да копаеш дупки на Цариградско :)

П.П Това със "Защо" го насочи в друга тема и ще ти отговоря  :)

[dukessa]

Уф, колко сложно стана. Ако всяка жаба си знаеше гьола, нямаше да се питаме за това-онова. Нямаше да има и вълнения по отношения на "шефа". Но понеже сме свикнали да получаваме без да даваме особено, затова другите са виновни обикновено, когато не сме достатъчно квалифицирани за някаква длъжност.

Човек има избор винаги и ако може да го "уцели", правилния път - На добър път!!!

[`Fallen_Angel`]

Сигурно ще ми се наложи да го повторя за хиляден път, но когато имаш добра квалификация, добри качества и други търсени неща на трудовия пазар, тогава няма да ти се налага да се замисляш, дали си заслужава да уважаваш шефа или не.
Тогава ще го уважаваш и работата ти ще ти доставя удоволствие или няма да го уважаваш и ще си намериш нещо по-добро.
Ако обаче не притежаваш горепосоченото, то тогава ще седиш и ще си мълчиш. След време работата, която си харесвал ще ти бъде омразна, шефът ще ти бъде омразен и ще се чудиш как си станал на 35-40 и бачкаш точно това и ще си кажеш "Ахаааааа... Едно време трябваше да действам".
Явно неразбирането ни идва точно от възрастта.
Аз съм млада и виждам хиляди пътища пред себе си. Сигурно доста наивни.
При теб работи прагматизмът, което е похвално разбира се. Все пак изградена личност с повече опит, но аз съм длъжна да защитя идеалите на младото поколение.

[dukessa]

Ами ето, че намерихме общ език. Значи, при мен разбирането идва от самата личност на човека, който ме управлява. Не бих се оплакала за нищо. Не знам другите на какви хора са попадали, но аз не мога да кажа нищо лошо, ЧЕСТНО. Квалификацията е само началото, а всичко друго се учи в процеса на работа.

Моля Ви, помислете първо върху себе си, а после върху статуса на висшестоящите!

[Шантавела]

Уважението трябва да се заслужи, независимо за кого става въпрос