News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Отражение, отплуващо с реката

Started by Gentiana, March 06, 2009, 20:00:41 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Високите октави на смеха
ще стреснат гълъбите,
дремещи в следобед,
когато залезът е
сянка на жена,
отминала по улица
от спомен
и няколко монети
ще платят
провала на
илюзия красива.
Не се купува,
знам си,
светлина...,
а как да спра,
когато в мен изстива
и залинява
глупав сантимент...
Ще мина по
начупени спирали
от листи орехови,
много фин момент,
в смеха ми легнал,
за да се погали.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

kisskat

Видях ги.....И залезът,и гълъбите и цялата тъжно-нежна красота,която описваш...И душата ти видях :)!!!
[heart__][heart__]
Отрова можеш да държиш ,ако не си убол дланта си .Ако не носиш зло в гръдта си,от злобата ще се спасиш!

Gentiana

 :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

Елегантен стих. Специален поздрав. aplaus3

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

krechetalov

напред и по-високо,
там е светлината,
не дремят долу гълъби,
обичат висотата,
те виждат всичко,
кой къде е, и какъв,
но не познават кой е прав,
и кой е крив,
пусни ги, и лети със  тях,
лети към светлината,
напред, усещаш ли го?
вятър във крилата,
усмихваш се,
това е свободата ...
където има клетка,
няма място за любов,
пусни ги гълъбите,
следвай своя зов ...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: krechetalov on June 21, 2009, 22:16:19 PM
напред и по-високо,
там е светлината,
не дремят долу гълъби,
обичат висотата,
те виждат всичко,
кой къде е, и какъв,
но не познават кой е прав,
и кой е крив,
пусни ги, и лети със  тях,
лети към светлината,
напред, усещаш ли го?
вятър във крилата,
усмихваш се,
това е свободата ...
където има клетка,
няма място за любов,
пусни ги гълъбите,
следвай своя зов ...
Заменям свобода за
гълъб с` строшено крило.
Клетката бе от стъкло,
всъщност, часовник за пясък.
Нарисувани граници.
Хиляда и едно защо.
Време за връщане.
Тишина...
После крясък  .
Виждат гълъбите,
но не казват защо
(нали?!)
умората
е дамгосала радостта ни.
Криви прави са
осланените ми мечти.
Вратите за прошка са
тъмни и заковани.
Усмихвам се.
По навик,
но вече знам
няма да полетя.
Събрах си багажа.
Никой не ме чака.
Входът за ада е
хей там...
Дори да подмина,
само себе си ще накажа.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

mery-jein-baby

Ти си жив в една от мечтите ми!Най голямата!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

Е те това вече е върхът [bravisimo]

Gentiana

Радвам се, че съм те отвела на върха, Ради  :) [heart__]
Внимавай да не те издуха вятъра там, силничък е  :p
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.