този стон

[ilusia]

разбитото ми сърце
шепти тихо в мрака
като глух звън на камбаните
отдавна запустели
привиква птиците
отдавна отлетели


разбитото ми сърце сега плаче с глас
а мълчи
прокаълната ми душа....
бездиханно шепти не си отиваи
остани....
ала няма кои да чуе този вопъл
този стон

птиците отдавана отлетели
дали и те са умрели
като сърцето ми на кладата сега
и като счупената ми ръка
на времето крило бе тя
а сега както всичко в мен шепти
кълне и плаче
и все пак шепотът ехти
на колене?
не и не

[ilusia]

 [shame]