Ангел на греха

[chocolate_fairy]

Знаеш, опитвам да спра цигарите, но дъхът на никотин се надига в гърлото ми и ме мами. Кой е казал, че ангелите не пушат? Понякога и пия, но много рядко, само при извънредни ситуации. А те все по-често се случват. Миналия ден ми се прииска да избягам. Да кажа ,,май**та м*" и да си литна. Да и понякога псувам. Живот, какво да го правиш. Нито да го живееш, нито да го оставиш. Малко съм нещастна напоследък. Все си мисля, че трябваше да съм си обикновена. Да нямам тези крила, много са дълги, не мога да ги влача по земя, че перата падат. Пък и са черни, но това не е толкова притеснително. Притеснителното идва, с това, че мен не ме признават за истински ангел. Е, да, прави са, не им спасявам живота, нито душата. Спасявам греховете им. Я, това твоите цигари ли са? Не? Значи са моите. Нали нямаш нищо против, да запаля? Знам, но какво да правя, сега дъхът на никотина направо ме задушава. Иска своето. Какво да правя, ще му го дам. Нали желанията са за да се изпълняват, пък и мога да ги спра пак от утре.
Миналата вечер си вървях по главната улица и си тананикам The Path, знаеш я, и си се поклащам криво-ляво. Пея си, влача си черните пера от умора (скапан ден имах, то едно слънце, хората едни щастливи, едни доброжелателни...) и си представям че съм човек, и съм звезда. Всички ме обичат и всички ми се радват и искат да са като мене. Аз кога съм мечтала за обич. Знаеш, аз съм най-егоистичната Ку**а, която се среща много рядко на милион години и то ако имаш най-черната карма сред кармите. И си пея и си ходя/поклащам и се вживявам и гледам някаква женица пред мене. Добре облечена. Косата подредена. Токовете – високи. Всичко добре, но това което замириса на гнило бяха денят и часът – 23:30, вторник. Овчи ден ти казвам, обикновено няма хора, няма никой по шиб**ата улица. И аз седя и се пуля в гърба на жената. Гледам я, тя стъпва едно такова, леко накриво, едно несигурно и нервно. ,,Тука става нещо" казах си аз и веднага се лепнах след нея на няколко крачки, да не би да я стресирам, ако се окажеше от онези шашавите, дето ни виждат. Уффф, че ми се пие бира, я повикай мазния сервитьор да донесе! Ти искаш ли? Ми нормално да не искаш, на работа сме. Ама аз не издържам ти казвам.
- Алоууу, дай една голяма бира, до кога да те чакам да минеш насам, на работа ли се намираш бе? – Сори, че така грубо, ама няма да стигне обедната почивка ако го чакам тоя да се сети да дойде насам. Та така де. Онази женица, върви пред мене, аз зад нея. И гледам я стиска си чантата, една лачена и скъпа изглежда. Гледам я почна да се пооглежда наляво надясно, после и назад погледна. Аз малко се поприкрих зад една улична лампа додето сколасам да намеря по-добро скривалище, ама щом не ме видя добре беше. Или беше прекалено нервна да ме види или наистина не можеше. Както и да е, т'ва стана ясно по-късно – не можеше. И таман се обърна и аз пак след нея. Вървим си ние двете. Тя пред мен аз зад нея. Мен на смях ме напушва като я гледам как неловко се озърта. Подир някакви си 10тина минути стигнахме някаква висока ограда с бяла врата по средата, а зад нея огромна къща в ренесансов стил. Женицата извади от лъскавата чанта някви ключове и си отключи входната врата. Малко зор видя, ама нали някакво вълнение я притесняваше. Бих я оставила да си прави каквото си знаеше, но ми се стори, че тука трябваше да се намеся. Почувствах, че имаше работа за мен. И бях права. Тази жена беше изтъкана от грях. Познай къде се беше запътила. Ама разбира се, при другия й мъж, не този, на който беше сложила халката. Тъпа работа ти казвам. Нещо я дърпа назад, но не се връща. За какво ли да се върне. Жената винаги търси, това което няма. Няма ли любов вкъщи, намира си я навън. Няма значение на колко е години. Прииска ли й се нещо, тръгва, не мисли много. И да го мисли, и съвестта й да крещи ,,Недей, това са глупости.", малко се спират пред страха, да не изгорят, като че си го търсят. А който си го търси, си го намира, нали си чел законите на вселената. Пращаш мисли/енергия към космоса, а той като огледало, връща ти ги, ако си го заслужаваш, но никой не ти казва, че само добро ти се връща. Каквото повикало, такова се обадило. После се цупят. Ми ще се цупят ми. И тази нашата. То й личи, изписано й е в походката, изписано й е в нервозното състояние. Седяла вкъщи, добра женица, грижела се за домакинството, грижела се за мъжлето, пък той един мъж... после го видях – един такъв смотан, от онези, които не говорят много, но дава някаква сигурност, че няма да остави жена си с едно – две деца на ръце и да хукне след някоя изтипосана на първа страница на ,,Playboy", грижи се и той за дома. Осигурява качествен живот, две почивки в годината – прилични и се грижи за всички сметки, да бъдат навреме платени. Чудесна идилия – отстрани. А вечер като си легнат – тя мечтае. Мечтае за всичко, останало, което живота й не беше. Мечтаеше за самостоятелност, мечтае, да не беше бързала толкова да се омъжва, мечтае да беше задържала живота си по-дълго в ръцете си. Да може да е свободна. Да си хване якето така, в 2 4аса сутринта, да запали колата, да тръгне. Да спре на някоя бензиностанция по пътя, да изпие едно дълго кафе. Да продължи към морските вълни, да потопи краката си и да се порадва на свободата си. Но как да го кажеше на похъркващия си мъж? Как да му обяснеше тези така налудничави желания. Как да му обясни, че всичко, което той правеше за тях беше достатъчно и предостатъчно, но само за тези, които вярваха в смисъла на калъпа. А такъв смисъл тя само вижда, но не разбира, не го осъзнава с душата си. Сърцето й, закопчано в ,,така трябва" се възпалило от стегнатата ръждясала окова и не можеше повече да се съпротивлява на възпитанието й, което се оказва по-закостеняло от волята на душата й. Преди да настъпи смъртта последната конвулсия се оказа мощен импулс за живот. В резултат на точно този последен опит на сърцето да се излекува, тя се поддава на лудостта и обезумяването. Не е било трудно да се снабди с някакъв антибиотик. Той винаги е бил покрай нея, но до онзи момент не е смеела да посегне към него. Сега вече е нямало какво да я спре. Антибиотика е с десетина години по-млад от нея. Прясно навършил 30 години, преуспяващ, прекрасен, мечта за всяка корица на "Playboy", но както е редно по законите на вселената и световната справедливост, той отбягвал тези дивни и знойни красавици, избра моята дама на греха.
Когато се намъкнахме зад оградата, той стоеше подпрян на вратата пред къщата. Беше облечен в черен панталон с идеален ръб, кремава риза, с последни две разкопчани копчета и запретнати нагоре ръкави. Когато я видя се усмихна, ама как само. Нали знаеш нашия колега от клана на демоните. Онзи, красавеца, дето и ангелите му се точат. Ей такава усмивка извади, като неговата. Ако не беше демон и той, щях да си помисля, че е божествен. Жената – Лилия, както разбрах в същия онзи миг, в който името й излетя от устните му, като че забрави колко беше притеснена. От безлична грешница се преобрази в жената, която бас ловя, мъжа й не подозираше, че живее в нея. Очите й заблестяха. Стойката й се изправи, като че изведнъж стана доста по-висока и красива. Ама тя наистина е красива бе, да не повярваш. Сърцето й, което до преди малко препускаше като обезумяло, сега се кротна и застана на мястото си, дишаше дълбоко и беше получило своята доза антибиотик. А той само я обви в дългите си здрави ръце и я въведе навътре. Какво да ти кажа, добре, че съществувам. Не посмях да вляза след тях. Вярвам не само една доза антибиотик й е дал до края на нощта. Останах пред вратата на оградата да я изчакам. Нещо в нея ми напомни за смисъла на моята работа. Не видях в тази жена грозния грях, а вълшебния. И двете знаем до къде ще я отведе пътя, който е избрала, но се зарекох да я закрилям и нея и греха й, и така. Ама не е леко. Сега я пазя от хората, да не я надушат, че ще я линчуват. Иска ми се да й влея разум, по-добре сама от колкото да мами мъжа си, ама к'ъв ти разум в греха? Ще видим какво ще правим. Айде колега, бирата свърши. Брех, цигарата угаснала отдавна в пепелника, аз я забравих. Карай, като се отплесвам толкова в детайли. Утре по същото време, да ти разправям за онова момче, дето спасих, искаше да убива приятелката си от ревност. Абе всякакви хора има, пък ний трябва да им ходим подир г**а. Викай мазния да му платя.

[Qween of the black hearts]

Уау... за пореден път се убеждавам че си един от най добрите писатели които съм срещала.... Надявам се да има продължение защото е много завладяващо

[chocolate_fairy]

Поласкана съм  [heart__]

[mariana_fairy]

Много е добро и носи едно особено черно, тъжно чувство за хумор, звучи невероятно, хареса ми, просто ми хареса много, какво да ти кажа - актуални теми, всеки от нас си задава въпроса дали начина, по който си живее живота е най-подходящият и понякога стъпваш на прага на греха, с изкушението под ръка и скачаш - за добро или не, никой незнае, освен времето... И така, отплеснах се, завладя ме за пореден път Рали. Целувам те силно  [heart__]

[chocolate_fairy]

Обичам оценката ипреценката ти! Беше засегнала в раздел Философия темата за греха. Иска ми се да стигна до някои изводи по-конкретни, но за сега само си блуждая из мисли и възможности. Поздрави и прегръдки  [heart__]

[rado]

 :) Все по-интересно пишеш. Стилът ти е почти съвършен. Поздрави.

[chocolate_fairy]

 [gu6] Безкрайно щастлива съм  [heart__]

[NoMore]

 Мхм :) Едно цвете в една ваза с една и съща вода... после водата става застояла... и трябва да се смени....и хората го правят :)

[chocolate_fairy]

Случва се, дори се случва да се смени не само водата, но и цветето :)
Поздрави и прегръдки  :kissoflove:

[NoMore]

то ... такива капризни цвекета намират ли се :)

[SimonaShtonova]

Браво, Рали :) Много ми хареса  :) [cvetee]

[chocolate_fairy]

 [heart__] това го писах в едно кафене в Свищов, нямаше какво да правя близао 2 часа сама :)

Благодаря ти, бонбонче  [inlovee]

[Dulce_Insoportabla]

Невероятно е! [inloveee]
Дано да има продължение.. [heart__]

[chocolate_fairy]

Оууу  [heart__] продължение не съм мислила, но няма да е трудно, само няколко празни часа без други алтернативи за пилеене на време и ще има :)
Мерси сладка  [inlovee]

[FaLLeN_AnGeL]

 [bravisimo] Наистина е много хубаво.Btw Епизод имат песен,която се казва Ангел на греха :)))