Глътка романтика

[Gentiana]

Знам , че тези ти бяха любимите , принце...Така че ти връщам жеста, като ги възстановявам...

Зелена клонка в утринна мъгла

По пръстите ми стича се сълза -
росинка от надвесен, сочен лист.
Зелена клонка в утринна мъгла,
с цвета на див цейлонски аметист.
Обичам късно да си лягам аз,
но знам, че няма нищо по-красиво
от свежо утро в буден, ранен час,
когато още птиците почиват.
Когато слънцето е още дух,
витаещ някъде във тъмнината
и гъделичка сетивата глух,
сподавен шепот, идващ от Луната.
Тогава с пълни , жадни шепи пий
сълзите на отминалото време.
Очите си със влагата измий
и забрави за болка и проблеми.
Зелена клонка в утринна мъгла -
докосване до нещо много свято.
Признавам си -за нищо на света
не го заменям.Нека да е лято.
======================

Пътека лунна в изворна вода

Кръвта на залеза по стъпалата на деня
изписва жални думи.И застива.
Последен дъх на цвете.Тъмнина,
в която сенките на птиците се скриват.
Нощта целува тъжната луна
и в облаци забулена се свива.
Пътека лунна в изворна вода
следи оставя.Времето заспива.
Не ме оставяй в тази тишина,
която като рана се отваря!
От болка плаче в ъгъла дъждът.
Угарка от копнеж в пръстта догаря.
Не ме оставяй!Остани до мен.
Стопли душата ми с горещи устни.
Утайката от пролетния ден
горчи в нощта.Животът е изкуство.

[Angel Soul]

Mnogo mi haresa novoto dopylnenie kym "Klonka v utrinna mygla"! Pozdrav! :)

[mandarinka_vd]

страхотно е
  харесва ми!

[неотразима_737]

 [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [evala]

[mandarinka_vd]