Бар "Щастливата сълза"...

[ranenia skorpion]

Той седеше безшумно там,на бара и гледаше с тъжен поглед танцуващите на дансинга...Безброй млади тела които се огъваха под ритъма на музиката,опиянени от щастие...Обикновено той идваше тук с нея...Късно вечер ,когато родителите им заспят,двамата влюбени изкачаха от стаите си и се срещнаха тук...В любимият им денс клуб точно в полунощ...Под магическите звуци на любимият им блус,всеки божи ден ,те двамата сгушени на дансинга,разкриваха своята любов...Своята любов един към друг,своята любов към музиката,своята любов към танца...До днес...Днес той беше сам...Сам с мислите и с чаша  уиски,той гледаше към дансинга,с надеждата да забрави...Да забрави онова писмо,да забрави летището,сълзите,самолета....Гледаше към кръшните тела на влюбените за да забрави всичко,но уви...Спомените бяха се загнездили дълбоко в неговото съэнание,и нямаше начин  да ги подтисне ...За Бога,това бе тяхното местенце,а сега нея я нямаше!!! Всяко ъгълче тук бе пропито със техни спомени,всяко чуждо движение на дансинга,му бе до болка познато... Дори неиният свеж аромат все още той можеше да долови във въэдуха,...Тези неща винаги ще му напомнят за нея...За момичето което снощи замина към Лондон,за да следва...Получила покана от техен престижен университет днес нея я нямаше, там до него,където бе през последните 7 години.Осъэнал своята слабост сега,болка прониза сърцето му...Пуснал я бе да си тръгне, след като знаеше че няма финансовата въэможност да я последва...И сега страдаше...Спомените заковаваха болка по силна от пирони в сърцето...Той изпи на екс последната глътка от чашата си,сметката плати на добре познатия барман,и рестото остави,там на плота... Наметна сакото върху себе си,и със сълзи на очи излезе от заведението... Нощта погълна мъжката фигура,която повече в бара си обеща да не стъпи...Тук всичко напомняше за жената,която избра реализациата пред любовта...За онази жена с ангелска красота която повече той не видя.Никога...Останаха само снимките,спомените и ...и онзи бар "Щастливата  сълза",в които някога двамата  се запознаха...

[KUKLI4KATA]

прекрасно е .....навя ми много спомени....и все пак всеки има право на своя избор...дори понякога той да е в грешната посока

[ranenia skorpion]

Благодаря ти,радвам се че ти е харесало... :kissoflove:Да  наистина всеки човек има право на избор,дори по някои път, правещият го волно или неволно да наранява любимите и обичащите го хора...

[Magic`Green`eyes]

Много красиво! Много тъжно ;((
[confused]

[andromeda]

  [mhmm] Аз пък съм на друго мнение!Не смятам, че пред истинската любов съществуват пречки като време и разстояние.Вярно всеки си има свой път, но веднъж пресекли се пътищата на двама влюбени те ще се пресекат отново ако такава е съдбата им.Пък и живеем в 21 век, ерата на комуникациите-СМС-си, телефони, интернет...Познавам хора, които се обичат толкова много, че дори да са на голямо разстояние един от друг не спират да се чуват и да си поддържат връзката.Верно виждат се само по празниците, но пък тогава поне имат време да си наваксат [namigG] И ако наистина много държат да са заедно винаги има компромисно решение, ако ли не значи не са били един за друг... [confused] Така стоят нещата за мен.
Но иначе разказът ти ми хареса, Скорпионе! [a taka] Много е романтичен, нещо което май рядко се среща напоследък...

[ranenia skorpion]

Благодаря ви...   :kissoflove:

[Sexy_Scorpionka]

Замислих ,че до сега съм чела много малко твой жизнерадостни творби... Приканвам те дори предизвиквам да напишеш нещо за споделена любов, мечти и още нещо... Поздрави  :)

[tonnny_bg]

А аз се замислих колко малко мъже днес са като лирическият герой,толкова чувствителни и романтични и така да ги боли ,когато от тях си тръгне любовта... [cvetee]

[Qween of the black hearts]

мммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммм  [reevvv] :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:

[ReNKaTa]

За съжаление .. животът е точно такъв - коварен и жесток и винаги, винаги, когато сме щастливи се намира някоя пречка по пътя, която да ни върне на Земята ...

Поздрави  [evala]

[medenata]

Красиво е..дори и поянкога красотата да е тъжна

Поздрав  :)

[waitshark]

 [plqs plqs]

[Annyyy]

И въпреки тъжния край ме накара да се усмихна. Понякога е по-добре да се примириш и да останеш със спомените... Наистина е красиво..  [bravisimo] [cvetee]

[Dulce_Insoportabla]

Наистина невероятно...написано по много красив... сякаш всяка дума си е на точното място.
[bravisimo] [heart__]

[NoMore]

Много силно предизвиква чувство на безпомощност пред съдбата. Кара те да се за мислиш и да знаеш, че всичко хубаво е кратко :) Щастието е миг :) за това насладете му се :)