Вещиците от Единадесетия

[rado]

 :) Я да видим сега как ще преборите закона

[chocolate_fairy]

Идея си нямам още  [mhmm]   [heart__]

[Qween of the black hearts]

Хммм като се има предвид че попринцип си падам повече по реалистичната литература това ми хареса учудващо много! Стила ти на писане е страхотен само да не бяха толкова дълги изреченията  :) докат го прочета му забравя началото :) Иначе е невероятно  грабна ми интереса и ще чакам продължението

[chocolate_fairy]

:) Много си права за изреченията ми, забравям да им слагам точката понякога. Благодаря ти горещо, че намина  [inlovee]

[NoMore]

Хайде де ... чакаме :)

[chocolate_fairy]

И аз чакам  [bubles]

[chocolate_fairy]

Всички добре знаят какво се получава, когато на едно място се съберат две жени. Така. Добре знаят, какво става и когато се съберат три жени, и особено когато тези жени са най-добри приятелки. Няма граници женския език, било то в ареала на личния живот на всяка една от тях, било то в личната територия на някой чужд. Това е ясно, но сега към цялата цветна картинка прибавете и факта, че тези три жени не са само три а пет и не са някакви си жени, а от онези жещите по всички въпроси от тук до края на необяснимото. А за да сложим сега и рамката на целия пейзаж, нека споменем и Г-н Мит, който е моралния и етичен коректив на Единадесетия.
Та, събрахме се Аз, М. Мим и М. Мон в заседателната зала. Черната ми зловеща рокля не изглеждаше толкова страшна, а трагично смешна с белите пръски от пяна, която можеше да се забележи дори и по косата ми. Въобще миалната машина стана много наложителна придобивка, вероятно в близките няколко години, а може би и никога, но самата мисъл за евентуалното й пребиваване в заседателната зала, действаше като елексир за нервите ми.
Котарака щастлив, дебел и безгрижен, разбрал, че ще се яде, се глезеше в краката ми и досадно ми напомняше колко лицемерни сме всички, когато ставаше дума да получим желаните неща, пък били те и консерва с котешка храна. Подритнах го леко да не ми се пречка в краката докато се опитвах да стигна до котлона за да сложа джезвето с вода, за да направя задължителното за сбирките ни и ритуалите ни кафе.
М. Мим и М. Мон вече си бяха съблекли палтата и  се настаняваха покрай масата. М. Мим винаги стоеше на стола до прзореца, а М. Мон на стола срещу нея. В една организация винаги трябва да има ред, въпреки, що се отнася до негово високопоставенство реда, неговото влияние беше ограничено само до това, кой къде сяда на конферентната маса с дупка от лявата половина. От там на татък, организацията ни беше приела практиката на пълноправна полифония. Всички едновременно или който когато може. Та сега след като си заехме местата, както вече споменах (аз сядам на дивана от страната на тухлата отдолу) се заехме да обсъдим най-напред напредъка на М. Мон във фитнеса. Истината – нямаше много голям такъв, защото програмата й по принцип е доста натоварена, та за тази силова институция рядко й оставаше време. Такова намираше предимно, когато се почувства свръх амбицирана или щастлива. След крато, но пък искрено разсмиване по повод споменът за времето когато бяхме решили да се трудим над себе си на близкия стадион с бягане за поддържане на форма (това беше един доста забавен и единствен момент на изпълнение на подобна инициатива, защото още с първата обиколка аз издъхнах и не само аз, но и амбицията ми, а М. Мим и М. Мон получиха попарващо подхвърляне от футболния треньор ,,Абе момичета вие малко късно сте се сетили да влизате във форма, баловете са след 3 седмици", което сами се досещате никак не попадна на място в графата ,,амбициране") решихме да сложим точката на темата ,,влизане във форма" с кратко неловко мълчание. Добре че, в момента в който краткото мълчание заплашително се устремяваше към продължително влезна М. Жуж. Сладкото й чуроликане прогони тягостната ситуация и разчупи позите на тъпи усмивки.
- К'во става – ухили се М. Жуж насреща ни
- Нииищо... – отговори М. Мим.
- Абе хора, водата ври, не я ли видяхте – страсна ни гласа на М. Ден, която беше влязла в заседателната зала след М. Жуж, но не я бяхме забелязали. По принцип М. Ден си е доста дребничка, но това не оправдаваше честите случвания на незабелязеването й.
- Оффф кафето... Мон, дай кафето – изхвърчах аз за секунди от дивана, спънах се в стола на М. Мон, за малко да не падна в мивката, подпрях се на сушилника за чинии, стъпах на опашката на нищо неподозиращата котка, тя подскочи и се хвърли върху крака ми, М. Мон бързо стана и добре че овладя емоцията си, хвана дебелака и го гушна състрадателно. М. Мим се заливаше от смях а М. Ден и М. Жуж гледаха стъписани. Всичко свърши благополучно. Нямаше умрели де, това искам да кажа. Аз много се стреснах, не за котката, не за чиниите, за себе си, да не си счупя някой нокът, но разбира се от чиста добронамереност, която ми беше чужда по принцип, попитах как е котето. Оказа се добре. След като изживя подобен стрес се върна да дооблизва купичката си, добър знак, но мисля, че от тогава му станах още по-неприятна.
Кафето най-накрая беше готово, петте вещици на мястото си, а Г-н. Мит щеше да закъснее, обади се да каже, че има мач за купата на идиотите. Не мога да разбера защо продължаваше да играе за фатално загубения отбор ,,Овча мисъл". Единственото, което успокои гнева на пет жени срещи безхаберието му към срещата ни, свикана при такова извънредно положение беше смеха, който отприщи спомена за този велик отбор с най-много една попеда в историята си. M. Мон се сети за онази вечер в салона на спортната зала. Тогава още не бяхме предприели стъпките към учредяването на клуба ни, още нашите сбирки нямаха толкова официален характер, а просто бяхме четири кляфки, които бяха отишли да подкрепят отбора на единствения им мъж – Г-н Мит. Казвам четири, защото освен Аз, М. Мим и М. Мон, към нашата дружинка се причесляваше и М. Минк, която беше мила вещица, но с доста буен нрав. Та в последствие се случиха някои катаклизми, напълно нормални за женското приятелство. Малко крясъци, малко рев и разни други по-зли прояви и такива ти ми работи, което прикючи с последвало отцепление на М. Минк.  Но, да се върна към въпросната вечер на мача. Голяма пародия. Бяхме само ние – жени – в целия салон. На всичкото отгоре, бяхме единствените които подкрепяха ,,Овча мисъл" – невероятно, нали,? Голяма вечер беше, голяма загуба. Нооо какво разбираме ние жените от футбол? Голям смях падна. Този спомен направо размазва скуката.

[mariana_fairy]

Супер Рали, много ни хареса - на мен, Деница и Симона :), успя да ни върнеш няколко години назад и да ни припомниш разни спомени, останали в архива - прашни, но безкрайно забавни... Много е хубаво, чакаме още... Целувам те  :)

[chocolate_fairy]

Скоро ще добавя нова част, само да си посъбера още малко материал  [heart__]

[Ninsku_baby]

айде, че и аз чакам  [ya yaaa da daaa]

[mariana_fairy]

Рали, докато четох за чародейката в мен изплува спомена за вещиците от Единадесетия. Та така, открих го, препрочетох го и доста се смях с реалистичните характеристики и комичните ситуации. Ако имаш време и материал, продължи го. Ще ни зарадваш - нас четящите те. Прегръщам те  [gu6]

[chocolate_fairy]

Миме материалът ще е по спомени :) Трбва само време. Имам написано, но не е готово  [confused]

И аз често препрочитам и ми е ужасно мъчно...

[mariana_fairy]

Миме материалът ще е по спомени :) Трбва само време. Имам написано, но не е готово  [confused]

И аз често препрочитам и ми е ужасно мъчно...

Ммм да, така е и на мен ми е мъчно, но времената се сменят и хората също се променят... и понякога за жалост остават само спомените.  [heart__]