Диамант

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Хубаво ще бъде да отделяш пряката реч от преразказната част, маминото... Иначе става малко каша-маша. Радвам се, че отново си прописала. Може би е време най-сетне и аз да пропиша, но Бога ми напоследък нямах време дори за себе си!
Обичам те, на мама писателката тя! [heart__]

[Sexy_Scorpionka]

Знаеш ,че мнението ти е много важно за мен и всяка критика изказана от теб е полезна!
Аз теб повече!  [heart__]  [chatlove]

И така той продължи с разказа си.
- До къде бях стигнал преди Уилям да ни прекъсне? попита Едуард
- До частта, в която казваш ,че сте избягали с майка ми. Какво се случи по-нататък? Защо сте ни изоставили? Ако я обичахте толкова много както твърдите щяхте да направите всичко по силите си за да сме заедно... да сме едно семейството. Последните думи й заседнаха и загорчаха. Трябваше да се овладее не беше моментът да се разстройва затвори за миг очи  погледнаго отново и  каза с твърд и уверен глас.
- Е, чакам да продължите? Искам да знам защо?
Сърцето на едуард се сви ,той отчаяно желаеше плода на най-голямата му любов  да не го гледа с този изпълнен поглед на омраза и презрение. Надяваше се след като й разкрие тайната си тя да му прости и да остане  при него завинаги за да
наваксат пропуснатото време...
Преди да продължа искам да ти кажа, че за мен тя беше всичко бих дал живота си да я върна .но знам ,че не мога където и да е сега се надявам да ми прости...
След като избягахме тя вече беше бременна с теб и не ни оставаше друг избор да се оженим, но Бог ми е свидетел ,че за мен бракът с нея не беше задължение ,а дар изпратен ми от Бога. Сватбата ни беше скромна, тя беше най-красивата булка на света макар с взетата на заем скромна рокля. Бременноста й я правеше още по-красива. Но не за това се влюбих в нея. Плени ме с духовития си характер, с очарователният си поглед и усмивка. Мери Ан беше улицетворение на съвършенството никоя жена не би могла да се сравни с нея...
Докато го слушаше, Диамант забеляза как очите му греят, когато говори за нея, как за миг от онзи студен и надменен на пръв поглед мъж беше останала бледа сянка сега той не спираше да се усмихва и имаше онзи пламък който само един влюбен притежаваше...

ПС: Довечера повечеее...  :)

[Sexy_Scorpionka]

Оттърси се от мислите си и отново заслуша разказа... Той все така продължаваше разпалено да разказва за своята изгубена  любима. За миг си ги представи и го съжали. Запита се колко ли е страдал през всичките тези години . За нея, Мари Ан съществуваше само формално в представите си за майка тя помнеше и обичаше Алисън, ала и  тя като биологичната й майка си беше отишла за винаги... Времето напредваше и докато се усети беше се стъмнило. Нощите в Лондон бяха опастни особено за сама и беззащитна жена. Възнамеряваше след като приключи тук да си потърси подслон, но с малкото пари който разполагаше едва ли щеше да е нещо прилично. Сякаш усетил  притисненията й Едуард предложи да остане там за през нощта ,а после щяха да измислят нещо...
След многото увещания, Диамант не можа да откаже и какво толкова просто една вечер ,а на сутринта... помисли си тя щеше да напусне това място и всичко свързано с него. Това за, което беше дошла завърши. Единствено не решен оставаше върпоса с неясното й бъдеще. Мислите й бяха пълна каша.
-   Утре каза си тя утре...
Сега й беше нужна почивка, ала сънят упорито отказваше да я посети... Мислите й бяха насочени към двамата мъже нахлули изневиделица. Защо Уилям отново се появи в живота й? В  негово присъствие тя ставаше неузнаваема, губеше почва под краката си... и искаше да знае защо?

[me4tatelka]

Олеееейй, супер еее  [inlovee] [inlovee] [inlovee]
Много ми е интересно..  [inlovee] [inlovee]

[Sexy_Scorpionka]

Ех, Зи много ме хвалиш...  [shame]  [lol] [heart__]

Уморена от преживените напоследък емоции заспа и дълго сънува...
-   Добро утро, госпожице.
Този долетял сякаш някъде много отдалече глас изтръгна, Диамант от дълбините на подсъзнанието й. Момичето отвори очи.
-   Добро утро, Фокс.
Усмихнато отговори и отметна катранено черната си коса и се протегна.
-   Време е за ставане
-   Колко е часът?
-   Дванадесет часа по пладне.
Диамант невярващо погледна иконома.
-   Невъзможно. Винаги се будя по изгрев слънце.
-   Убедете се сама и отметна тежките завеси. Проникващата в стаята светлина заслепи, Диамант и тя затвори очи.
-   Закуската е готова и ви чака долу в трапезарията, а ако желаете може да закусите в леглото?
-   Не, няма нужда, Фокс ще се облека и слизам да закуся.
-   Както желаете. Обърна се и тихо излезе от стаята.
След няколко минути отново се появи Фокс. В ръцете си държеше рокля от виолетов и златист брокат и подходящи към нея обувки.
В живота си Диамант не бе виждала толкова прекрасна дреха.
-   Но тази рокля не е моя – рече тя.
-   Роклята и обувките са на Хелън вашата по-малка сестра.
Диамант облещи очи.
-   Колко бързо се разпространяват новините тук... изглежда е вярно, че тук и стените имат уши. Погледна отново роклята и каза.
-   Не мога да нося чужди дрехи и обувки и поклати глава. Въпреки ,че изкушението беше прекалено голямо. Тя стоеше неспособна да откъсне очи...
-   Баща ви ме помоли да избера нещо, което би ви подхождало – обясни мъжа.
-   Госпижица, Хелън няма ли да се разгневи, когато научи, че съм я обличала?
-   Разбира се... и точно това е най-хубавото в цялата история... и лукаво присви очи...
-   Тогава не мога. Не искам да си навличам допълнителни беди.
-   Моля те донеси ми мойте дрехи.
-   Онова подобие на дреха? Мойте уважения госпожице, ноо те бяха изхвърлени на боклука така ,че забравете за тях и се насладете на тази тук!

[SimonaShtonova]

Много е хубавоооо  [inlovee] Прочетох всичко на един дъх  [inlovee]
Чакаме ощеее  [youuu sexyyyy]

[Sexy_Scorpionka]

Много мерси, сладурка :kissoflove:

[medenata]

На мен също ми е много интересно. Бях чела само началото преди, сега като видях и новите .. 2 страници  [lol] се включвам към чакащите!  :p [cvetee]

[Sexy_Scorpionka]

Извинявайте, че ви накарах пак да чакате, днес тържествено обещавам да пусна още нещичко... просто в последно време нямах муза, така да се нарече...  [lol] [inlovee]

Меденке, много ти благодаря, мила, за милите думи.  [heart__]