За пречистващия танц... И огъня

[agressive_girl]

Goran Bregovic - Babylon

...
Звездите се смълчаха и впериха любопитни погледи надолу.
Танца започна. Очакване. Тя изгледа с невиждащ поглед събралите се. Пламъците хвърляха бледа светлина по лицето и' и се отразяваха в абаносовите и' ириси. Усещаше как вятъра си играе с косите и'. Черни и разпилени по раменете и'. Бе облечена с бяла риза. Босонога. Като самодива. Време беше. Чуваше само пукота на огъня и далечните звуци на музиката. Завъртя се изящно и пристъпи няколко крачки. С ръцете си направи движение, което наподобяваше хвърляне на цветя, но всъщност това бе само на пръв поглед. Бавно обиколи около огромния огън. Изглеждаше, че го прави с някакво надмощие или презрение. Всъщност тя скрито му се любуваше. Плъзгаше ръцете си по пламъците. Усещаше горещите им целувки. Следеше с поглед как се стопяват в нищото и пееше тихо. Музиката вече бе започнала да заглушава всичко. Дори и собствените и' мисли. Сега бе момента да извърши ритуала. Цветето в косите и' нежно потрепваше с листенца при всяко нейно движение. Тя ту се покланяше, ту се извърташе с лице към жаравата и проследяваше с погледа си пламъците до небето. Правеше движения, с които като че ли улавяше непокорните искрици в шепи и след това докосваше устните си. Сякаш краката и' не стъпваха по горещия пясък. Носеше се като привидение около огъня. Лицето и' изразяваше такова спокойствие и душевен мир, пред които просто тихо благоговееш. Очарование. Устните шепнеха молитва. Движеше се в транс и нищо, освен музиката и огъня в краката и', не можеше да я накара да се почувства по-жива от всякога...
Накрая не издържа и падна на колене. Зарови пръсти в пясъка и изкрещя. Като наранено животно. И пак, и отново. Музиката я пречистваше. Жива съм...!
...

Не помнеше колко време е останала така. Долавяше смътно болка в ръцете. Нa душата и' бе леко. Надигна се и си пое дълбоко въздух. В главата и' нямаше мисли. Само свобода. Почувства живот във вените си.  
Прераждане... На разсъмване.
Време бе и тя да се прибира. Дори не се обърна на тръгване - искаше да остави злото в миналото... Шумоленето от стъпките и' тихо заглъхваше...
...

Първите лъчи погалиха въглените и топлата жарава.    
Морето просто мълчеше. Все още си личаха стъпките в пясъка. Нека стоят. Докато завали пороен дъжд. Докато ангели заплачат. Занемели от вярата на това момиче в доброто. От силата на прераждането. От огъня. Как пречиства и възражда...
...

Огън при огън отива.

[Афродита]

впечатляващ разказ ...  [bravisimo] [inloveee]

[Adventure]

Доста истинко звучи. За миг да повярвам в това, че самодивите съществуват... [bravisimo]

[agressive_girl]

впечатляващ разказ ...  [bravisimo] [inloveee]

Искрено благодаря! [heart__]

Доста истинко звучи. За миг да повярвам в това, че самодивите съществуват... [bravisimo]

Радвам се, че намина. Поздрави! [gentlefen]

[Gentiana]

 aplaus3

[agressive_girl]

[chatlove] :flyingkiss:

[chocolate_fairy]

Всекиму е нужно пречистване, всеки сам владее собствената си стихия за постигането му и се радвам, че прочетох разказа ти, вдъхна ми вяра в собствените ни ритуали. Горещо те поздравявам  [heart__]

[agressive_girl]

Удоволствието е изцяло мое, Феичке! [hugs and kisses] Сърдечни благодарности!  [hey sexyy]

[Annyyy]

 [plqs plqs]

[agressive_girl]

 [usmivkaa] :kissoflove: