News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Грак в душата ми ... като опушен кристал

Started by Gentiana, January 10, 2009, 20:48:35 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

През пълнолунието
преминават сенките
на изящни черни птици,
грак в душата ми
се рони
като опушен кристал.
Две чаши...
налей ми светлината
със нежност трошица.
Има мигове, в които
не плача, но ми е жал
за пътеките, които
без мен извървяваш ,
за ветровете, в косите ти
вплели нощни цветя,
за тъгата която
мълчиш, не признаваш,
за хладните пръсти
на силната ти ръка.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Dulce_Insoportabla


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

kisskat

 ...А тази нощ знаеш ли какво мина през пълнолунието :)-две усмихнати светлинки-една жълта и една синя.И вместо грак се ронеше звезден прах...хубаво нещо е светлината ,а и само ти умееш да ни я наливаш така-директно в душите...:)[inloveee]
Отрова можеш да държиш ,ако не си убол дланта си .Ако не носиш зло в гръдта си,от злобата ще се спасиш!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.