Слепи прозорци търсят сянката на дъжда

Started by Gentiana, December 16, 2008, 21:27:50 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Боли от тази
дълга тишина,
която по стъклата ми
се стича
като вода от дъжд,
орисан на тъга,
бездомно скитащ,
непризнаващ ,че обича...
И бягат нощите,
настръхнали от свян,
за да останат
недокоснати и чисти.
Пред прага ляга спомен
стар, пиян,
затворил чувствата
в обърканите мисли.
Над него ронят се
въздишайки листа,
по дланите им писал е
копнежът
послания за локвите,
в които спи страхът,
че вече май е късно
да сме нежни.

Дали е късна есен
вътре в мен?!
(декември, казват е
сърце на зима,
а няма сняг...)
Дъхът ми е студен .
Сънувах снощи ,
че в душата ти ме има.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Jane


Под сълзите на есенните листа...

kisskat

А може би не е случаен сън.
И не случайно го сънуваш посред зима.
Не е случан даже този дъжд навън...
...Дори и късна-не случайно теб те има...



П.П. Един не случайно запален огън -за теб Гео,за да стоплиш дъха си,защото искам да те чета,докато съм жива.А за да пишеш...ти трябва и топлинка,нали?! [heart__]

Отрова можеш да държиш ,ако не си убол дланта си .Ако не носиш зло в гръдта си,от злобата ще се спасиш!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

dodic

Зимно красива си тук, Гео. [cvetee]
Моздравчета-Поздравчета. :)
Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

Ех, на красивото не можеш да кажеш грозно. Браво Гео :)  [inlovee]
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.