Когато мастилото свърши ...

[Gentiana]

Предлагаш се...
като лист,
върху който да напиша
тъжните си мисли,
после упорито
си мълчиш,
на въпроси отговаряш...
Някак неискрено.
Уморих се
да бъда роса
и да напоявам
сушата помежду ни,
да изпивам до дъно
чаша с поредна тъга,
да търся смисъл
в неказаните думи
и да вали от очите ми
безсилие и пустота,
събирани дълго
в кладенци студени.
Помниш ли -
имах нежна душа,
преди да те пусна ...
в мене.
Дълго сади плевели и
вина,
хвърля камъни
по извори и птици,
като лошо дете
изпочупи съня.
В руините днес
дремят бухали
и улулици.
И когато отново
виждам листа
пред мен,
вече не знам
имам ли мастило,
да напиша - сбогом...
Гасне зимният ден,
а сърцето ми бие-
недраго
и немило.

[dodic]

 [plqs plqs] aplaus3

[Gentiana]

 [gu6] :)

[Tonita]

Много красива творба. Поздрави!

[Gentiana]

:)

[fallchetu]

Много красиво написано, Гео.  [chatlove] [inloveee]

[Gentiana]

Благодаря ти

[vesselin]

 :) [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [a taka]

[Gentiana]

:)