Отново човек

[kindred_spirits]

                ОТНОВО ЧОВЕК

Прекасните устни на нежния трепет,
усмихнати чувства, в любовния шепот,
пламтящи пространства и влюбени мисли,
надежди далечни, желания чисти

неизживяни мигове, удържани страсти -
бурно утихнали и бледо-контрастни,
тъжно усмихнати, изрично наказани -
сега се прераждат, явно показани...

Бях се затворил дълбоко във себе си.
Плашех се аз, наранен, от света.
Проклинах дори, разярен, добротата си
Страхувах се...от любовта.

Не исках да бъда странно различен,
аз исках да бъда празен ковчег.
Не исках  чувствам, че отново обичам,
не исках да бъда изобщо човек!

Едно момиче – нежно, различнно, добро и прекрасно,
с нея – капка надежда в мъглата проблясна.
Да ме упознае, тя дълго не се колеба
и тъмнината на всяка моя мрачна частица 
промени - в светлина.

Очите и- сини морета-
във тях се оглежда света.
С косите и слънцето свети,
за да осветява деня.
На тялото й, грациозно и нежно
се възхищава страстта.
С душата й, ослепително светла,
се преоткрива във мен любовта.

Погали ме нежно лекият бриз...
Защо ли по-рано не бях го разбрал -
Тя e моята чакана орис,
тя e всичко за което човек е мечтал!
Тя е моят приятел и мойта любов,
моят светъл англел в нощта.
Тя е сладкото в живота суров,
тя е моята сродна душа...

Неизживяните мигове и удържаните страсти,
сега са бурно развихрени и силно-контрастни.
Широко усмихнати, безнаказани, сранни -
вече преродени, за щастие жадни!

Не искам да бъда поредната тлееща клечка,
в червената гаснеща жар.
Не искам да бъда и огън затворен във печка,
а свободен, нестихващ пожар.

Пожар, който бошува, изгаря, но без да руши,
без да оставя след себе си пепел и наранени души.
Пожар, който дарява надежда и топлина,
който да носи навред светлина...
Пожар чрез който се раждаш, и светиш, гориш,
пожар в който се влюбваш, живееш, летиш!

Благодаря на съдбата, че  двама ни срещна -
уверено-плахи, еднакво-различни. 
Благодаря на съдбата, за любовта ни гореща,
за щастието сред мъглата трагична.

Благодаря на съдбата, че ме научи -
как да обичам и как да копнея.
Благодаря на съдбата, че ме поучи -
не да бездеиствам, а да живея!


Пак искам да бъда странно различен,
не искам да бъда празен ковчег.
Искам да чувствам, че отново обичам,
искам отново да бъда човек...

[Annyyy]

Красиво..  :)

[kindred_spirits]

Благодаря ти.Това го бях пуснал във форума преди около четири години, когато бях публикувал и други неща.
Много неща ги няма откакто сте променили сайта.

[tonnny_bg]

Красиво е! [cvetee] [bravisimo]

[Gentiana]

Благодаря ти.Това го бях пуснал във форума преди около четири години, когато бях публикувал и други неща.
Много неща ги няма откакто сте променили сайта.

да, за съжаление , много наши неща и красиви думи бяха загубени  [confused]
Но стига душата да е пълна, отново ще създаде нови, които пък (надявам се) ще останат.
:)

[savkom]

 [inlovee] Прекрасно е  [plqs plqs]

[ivorysoul]

прекрасна поема :)

[girl_of_honour]

"Не исках  чувствам, че отново обичам,
не исках да бъда изобщо човек! " - точно така се чувствам...не ми се живее,поздравления за хубавите думи,нямам какво да кажа..уникално стихотворение !  [sad3] [cvetee]

-

[dodic]

Браво! [a taka]

[Dulce_Insoportabla]

Много хубаво [heart__]

[KRISTIN1976]