News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Набери ми кокичета

Started by Gentiana, December 22, 2005, 14:23:03 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Gentiana

Набери ми кокичета призори,
когато очите им са още сънливи.
Ти не знаеш колко много ме боли,
когато зимата в сърцето ми се впива.

Набери ми кокичета със любов.
Откъсни ми ги кротко, полека и с ласка.
Въздухът вън е леден. Вятър суров
превръща лицето ми нежно в странна маска.

Набери ми кокичета призори.
Снежинки своя цвят нежно бял са им дали.
Плакала е над тях дълго, може би
зимата, която никой днес не погали.

Набери ми  кокичета,донеси ги сам, докато спя.
Остави ги до възглавницата ми бяла.
Целувай ме дълго,искам твойта тъга
да почувствам  в съня си и аз  на раздяла.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Angel Soul

Много красив стих, мила!  [cvetee]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

andromeda

Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

dodic

#6
Остави кокичета до мен на утринта,
когато се събудя, за да ги намеря,
ще знам, над мене бдял си през нощта,
при мен си бил, в бялата постеля.


[cvetee] [cvetee] [cvetee]

Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

От този нежен аромат до мен
най-черните ми мисли ще изтлеят.
Ще бъде слънчев облачният ден
и сладко птици бели ще ми пеят.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

dodic

и сладко птици бели  ще ми пеят,
рисуващи сърце в сини небеса,
и светлите простори ще белеят,
и аз ще те посрещна с цветя,


[cvetee] [cvetee] [cvetee]
Понякога, от себе си се скривам

aflame fairy

".. Но щом простре ръка душата ти да вземе
Тя в миг ще се смути
всесилникът Живот преварил я навреме -
и ти...отдавна без душа си ти .."

Gentiana

Quote from: dodic on January 15, 2006, 17:17:30 PM
и сладко птици бели  ще ми пеят,
рисуващи сърце в сини небеса,
и светлите простори ще белеят,
и аз ще те посрещна с цветя,


[cvetee] [cvetee] [cvetee]
набрани от най-красните градини
на моята душа,в самотен час.
Красиви са. Усмихваш се.Вземи ги.
Пусни да влезе любовта у нас.[/color][/b][/i]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

sadness_MASTER

да влезе и кокичетата със усмивка
на пролетните си камбанки нежни
полегнали до мен кат за почивка
ха, слънцето изгони облаците снежни

Gentiana

изгони ги и синьо е небето
като очите на дете невинно.
В ръцете си държиш ми ти сърцето
и сливат се мечтите ни единни.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

sadness_MASTER


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.