Целувки с вкус на кафе

[Angel Soul]

Кафе? Забрави за кафето.
Ще те целуна с вкус на амарето.
Нали обичаш да горчи?
А и с торта няма да те черпя ...
нека бъдеш гладна.
Апетитът ти ще бъде
моята награда,
удавена в жестокостта
на твоята наслада.

И гладна значи пак ще ме държиш?!
А казваш, че жестока аз била съм!
Горчивото обичам  -страст... Фетиш...
Поглеждам те -пред теб вися на косъм.
И всеки миг май теб ще си изям.
Така си сладка-истинско бонбонче.
Парченце ще си хапна днес без срам
от тебе мило, готино миньонче. [lol] [lol] [lol]

Миньонче?
Да не счупиш зъбче
с туй бонбонче?
Най-добре
с печален вид прикривай
свойте жарки страсти -
във сърцето скривай.
Отегчена,
даже може би надменна -
тъй в очите ми
ще бъдеш ценна!
Хич не ми се радвай,
че не ми е интересно
зайче като теб
да хващам толкоз лесно! [плез]

[Gentiana]

Миньонче?
Да не счупиш зъбче
с туй бонбонче?
Най-добре
с печален вид прикривай
свойте жарки страсти -
във сърцето скривай.
Отегчена,
даже може би надменна -
тъй в очите ми
ще бъдеш ценна!
Хич не ми се радвай,
че не ми е интересно
зайче като теб
да хващам толкоз лесно! [плез]

О, ти пък май по садо-мазото си падаш?!
Щом искаш ме надменна, то - добре...
Надменността е в моята природа,
в студеното ми вещерско сърце.
На зайче ти приличам, бебчо сладък,
но ще опиташ зъбките ми май.
Ще те боли, направо до припадък...
Какво е страх сърцето ти ще знай.

[Angel Soul]

Театърът ти е прекрасен, мила!
Завесите - от тежко кадифе,
в което свойта роля си увила,
куртизантка сякаш в кабаре.
И други може ще вярват,
че туй е истинската ти душа.
Жестока, пушейки цигара,
оръжието - скорпионският ти чар.
Ще вярват други, не и аз -
познала нежността ти
в нощен тъмен час.
Тогава аз в театъра ти влязох
и ти самата роля ми предложи.

[Gentiana]

Театърът ти е прекрасен, мила!
Завесите - от тежко кадифе,
в което свойта роля си увила,
куртизантка сякаш в кабаре.
И други може би ще вярват,
че туй е истинската ти душа.
Жестока, пушейки цигара,
оръжието - скорпионският ти чар.
Ще вярват други, не и аз -
познала нежността ти
в нощен тъмен час.
Тогава аз в театъра ти влязох
и ти самата роля ми предложи.

познаваш ме до дъното, признавам,
на дивата ми ангелска душа.
Разкрих ти я, но знай, не съжалявам,
самата ти си цвете, не жена.
В театъра ми ролята е главна,
която ти играеш всяка нощ.
Танцуваш, музиката сластна, бавна
душите реже като с остър нож.
И падат ти в краката луди, страстни
мъже, пленени от отровен чар.
Ще ги погубиш, ще са ти подвластни.
Горят в нощта очите ти - пожар.

[Angel Soul]

... И само ти ще знаеш -
че под огнената ми магия
спи заспало малко,
тупкащо сърце.
Може би понякога фурия,
моята душа е тайничко
душата на дете ...

[Gentiana]

... И само ти ще знаеш -
че под огнената ми магия
спи заспало малко,
тупкащо сърце.
Може би понякога фурия,
моята душа е тайничко
душата на дете ...

Душата на дете-красиво, нежно цвете.
Ухание на нощ,Луна, звезди.
Отново си говорим в мрака двете
и знаем- нещо важно предстои.

[Angel Soul]

Магьоснице, усещаш май отново
туй, което в тази нощ ни дебне ...
В напрегнато очакване, изправена
във мрака строго ти се взираш ...

[Gentiana]

Глас на сова в мрака стене.
Как злокобно в мен кънти.
Да си ходим май е време.
Нещо страшно предстои.

[`Fallen_Angel`]

 [youuu sexyyyy] [bravisimo] [cvetee]

[Gentiana]

ангели ли виждам пак  [inlovee] ?
Жалко , че едната си отиде и ни забрави  [mad]
Но... поне думите и остават тук  :)
...
Отново осветяваш миналите ми скитания,съкровище  :)
[chatlove] [cheers]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Да те отпия ли отново?
Някак си горчи -
и сълзите,
и виното,
и следващата ми цигара,
и следващият тривиален стих...
Позамълчи.
Да мога да отпия повече от твоята неистова отрова,
да мога повече да се натровя в своите сълзи
и немощното същество у мен да си признае, че не съм готова
у себе си да помиря света горчив...
Не ми се иска,
но без теб не мога.
Не ми се иска, но животът е несправедлив...
Това е то - благословение
и също тъй прокоба...
Кафе ли пиех
или вси светих?...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Преди си била прекрасна, и продължаваш да си все такава...  [inlovee]

[Gentiana]

 :)
[chatlove]

[Gentiana]

Да те отпия ли отново?
Някак си горчи -
и сълзите,
и виното,
и следващата ми цигара,
и следващият тривиален стих...
Позамълчи.
Да мога да отпия повече от твоята неистова отрова,
да мога повече да се натровя в своите сълзи
и немощното същество у мен да си признае, че не съм готова
у себе си да помиря света горчив...
Не ми се иска,
но без теб не мога.
Не ми се иска, но животът е несправедлив...
Това е то - благословение
и също тъй прокоба...
Кафе ли пиех
или вси светих?...

Не ти се иска,
но без мен не можеш...,
така че пий!
До дъно!
И не се мръщи.
Горчива съм,
навярно и отровна,
но антидот са, знаеш,
твоите сълзи.
Ще си поплачеш
и цигара ще запалиш,
че няма нищо справедливо
в този свят,
че щом посегнеш
с кротка ласка да погалиш,
ръката плясват
и те връщат пак назад,
да търсиш
ключа на прокоба
и осанна,
за да отвориш
тихо
седмото небе...
където чака те
наградата желана-
една любов без думи...
и изстинало кафе.

[phibi]

Това ме кара да копнея за кафе...