Скала, вълна...любов

[Gentiana]

Ти си скала от черен камък
в бурните води
на океан.
Солени пръски
с пръсти студени
целуват челото ти.
От гордост пиян
по твърд си от стомана
и не мислиш за мен.
Аз съм най-светлата вълна
в океана.
Очите ми са по-сини
от небето напролет.
Душата ми е бяла.
Ще се обвия около теб
като магия и ще избеля
черния ти нрав.
Черно и бяло...
Любов и страст
Ти си моята
обратна страна на огледало.
Моята единствена обич,
над която времето
няма власт.

[dodic]

Ти си скала от черен камък,
а аз съм вклинващата се в теб вълна,
къс след къс, частица, залък,
аз поглъщам твоята душа,
отмивам черната ти броня,
обуздавам бурния ти нрав,
и докато от теб парчета роня,
те обливам с любов и страст.

[cvetee]

[krasimir]

Готини стихчета, браво и на двамата.  [lol]   [namigG]


Край  вълните
които се разбиват във брега,
имаше горда черна скала.
Сред безбройните капки
и морска пенлива вода,
тя бе обречено на самота,
сред бури калена.
Звезди в морето падат,
удавени чисти мечти.
Дори скалата горда,
плачи със солени сълзи.
Само чайките бели
кацат на черната скала,
и писъците им се губят,
в безкрайната синева.

[Gentiana]

Ти си скала от черен камък,
а аз съм вклинващата се в теб вълна,
къс след къс, частица, залък,
аз поглъщам твоята душа,
отмивам черната ти броня,
обуздавам бурния ти нрав,
и докато от теб парчета роня,
те обливам с любов и страст.

[cvetee]
Парчетата от мене са отровни.
Привидно крехки, черни, без лице.
За твоите вълни са те съдбовни
и ще превземат твоето сърце.
А моят нрав е облачна стихия,
от бездна по-дълбок водовъртеж.
Променяш ме?! Недей, ще те убия.
Водата ти ще се превърне в скреж.

[Gentiana]

Готини стихчета, браво и на двамата.  [lol]   [namigG]


Край  вълните
които се разбиват във брега,
имаше горда черна скала.
Сред безбройните капки
и морска пенлива вода,
тя бе обречено на самота,
сред бури калена.
Звезди в морето падат,
удавени чисти мечти.
Дори скалата горда,
плаче със солени сълзи.
Само чайките бели
кацат на черната скала,
и писъците им се губят,
в безкрайната синева.

Да си скала е участ нелека,
в дълбините морски впила ръце.
Няма към дълбините ти мост, ни пътека.
Студено е самотното ти сърце.
Чайките си имат свои проблеми.
За тях си гнездо, и стряха, и бряг.
Но те своето от теб си вземат.
Не топлят сърцето ти. Няма как.
Нощни звезди се сливат със сълзите,
които наричаш"внезапен дъжд".
Горда си, гордостта ти мори те.
Не го признавай. Надменно се дръж.
Може би някой ден ще се случи чудо.
Ще спре до брега ти любяща вълна.
Тя ще бъде нежна, ще те милва лудо
и ще стопли студената ти душа.

[Angel Soul]

 [bravisimo] на поетите!

[Gentiana]

 [heart__] [namigG]

[`Fallen_Angel`]

 :)

[Gentiana]

пак си изровила нещо старо, хитрушо  :)
[wish all my love]

[magit0o0]

"Аз съм най-светлата вълна
в океана."
[inlovee] [inlovee] [inlovee]

[me4tatelka]

 [inlovee]  [heart__] [heart__]

[Gentiana]

"Аз съм най-светлата вълна
в океана."
[inlovee] [inlovee] [inlovee]

:)  :kissoflove:

[Gentiana]

[inlovee]  [heart__] [heart__]

[chatlove]

[небесносиньомомиче]

Вълните скалите обливат,
прегръщат и със страст ги заливат,
но помниш, че само след миг
ще последват първичния вик
и камъче от скалата отронили
отдръпват се- вятъра гони ги.
Невярвай на вълните красиви,
измамни, игриви, неземни и диви
Скалата- скала да обича могла е
пред силата дори морето ще трае.

[inlovee]
може да е старо, ала е красиво  :)