News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Часът е пик, любов...

Started by Gentiana, January 08, 2006, 16:54:52 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Отново вълци вият към Луната.
Часът е пик... На Злото му върви.
Промъква се... Пътеката позната
засипана е с рози и бодли.

Танцуват странни сенки и се мятат
искри от злобни, огнени очи.
Дърветата гротескни клони клатят.
Не казвай нищо. Моля те! Мълчи!

Изгубени сме с теб в гората дива.
Как тъмно е... И колко ме е страх.
Подай ръка! Гушни ме силно!...Сива,
самотна птица в клоните видях.

Очите и ме гледат - грозни, лоши.
Големи са и светят с пламък бял.
Ужасен крясък... Перушина роши
перверзен вятър, моя страх презрял.

А как се смее?!...Просто ме убива!
Сърцето ми в гърдите бие в шок.
В прегръдка ме завий! От студ изстивам.
Да спрем за миг под този бор висок.

Изглежда ласкав. На смола ухае.
И клоните му са зелени. Не е лош.
Хралупа има. В нея ще ни скрие.
Там сухо е. И топло, като в кош.

Ръцете ти са нежни. Притисни ме
до своите гърди! Сърцето в тях
за мен тупти. Побързай! Целуни ме!
За миг поне забравям своя страх.

Заспивам в скута ти.Ти смел си.Ще ме пазиш.
Над моя сън ще бдиш с любов и страст.
И ти си като мен и Злото мразиш.
Над нашата любов то няма власт...

Зелено... Златно... Първи лъч пробива
душата черна на див, горски свят.
Със съсък, вой кошмарът си отива.
От слънцето очите ти блестят

и нищо, че е светло - още малко
ще полежа в ръцете ти. Покой
изпълва ме - такава крехка, малка...
А ти си силен - истински герой!

Когато силно се обичат двама,
дори да се изгубят в зла гора -
това не е беда, кошмар, ни драма.
От всичко ни опазва Любовта.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Mesalina

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee] [cvetee]
...Искам да гледам живота,не да ставам паметник за туристите...Самота...Имах я две години...ако изключим компанията,на онзи друг човек,който бях някога.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

dodic

Брависимо [bravisimo] [a taka] [cvetee]
Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

menti4ka


Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.