Никой друг повече (дует с Мария Кисилярска)

[Kristo]

(създадено заедно с Мария "Блъди Мери" Кисилярска)

Никой друг повече от мен,
не би следвало да ти липсва.
Никой друг повече от мен,
не би могъл все да те обича.

Понякога мисленно тръгваш на път. Без посока. Намираш нещо от онова, което си смятал за безвъзвратно изгубено... Или просто намираш поредния хубав миг, не за друго, а защото от живота остават само хубавите спомени...

И сега всичките ми мигове тук,
аз събирам като парченца от пъзел.
Всяка искрица, дори всеки звук,
всичко, което би ме направило тъжен.
Обичам проблемите и вървя по пътя,
с надеждата, следващия хълм да е край.
И когато те срещам, тайно скътано,
е моето чувство, което ще ти донесе рай.

Никой друг повече от мен,
не би следвало да ти липсва.
Никой друг повече от мен,
не би могъл все да те обича.

Обърнах се. На пътя нямаше никого. Нито помен от дъх, нито сянка от... сянка. Пуст и напрегнат, въздухът ме поглъщаше на бавни глътки, превръщаше ме в безплътна сянка, в дим. И тогава те видях – затворен, прашен, пуст – прозорецът на моя дом, в който не успях да се завърна!

И след като отново съм опразнен,
усещам самотата да хлопа от тази страна.
И може би мигът бе доста странен,
че вместо да мина, аз затворих тази врата.
Обичам понякога завръщанията вкъщи,
когато моето време наближава и идвам за миг.
и дори и ти си там и ме прегръщаш,
и чудеса стават, само ако им го позволиш.

Никой друг повече от мен,
не би следвало да ти липсва.
Никой друг повече от мен,
не би могъл все да те обича.

Не ми бе стигнало времето, вечността, целият космос, за да стигна до теб, за да видя къде е трябвало да мине щастливо животът ми. Намерих те сега, защото вече не те търся, защото вече нямам нужда от теб, защото за мен щастие не би могло да съществува... Намерих те, защото вече не те искам...

Но все пак трябваше да те намеря,
да премина през всичко това вътре в мен.
Трябваше да докосна и вътре в нея,
и да разбера, от какво сме направени двамата..
И все пак трябваше да разбера нещо -
дали може една мечта за търсенето да е реалност,
защото когато я желаеш твърде горещо,
знаеш, че времето ще те върне отново в началото...

Никой друг повече, няма да може да те намери...

Сънят избледня с дръпването на моравата завеса. Слънцето ме заля със светлина. Така ме залива всяка нова сутрин щастието...

[Gentiana]

 [bravisimo] [cvetee]

[Kristo]

[bravisimo] [cvetee]

Мерси!  [a taka] [dugaaaa]

[bulldozera]

Браво....Много добро,стахотно изпълнение и на двамата... Браво.

[Kristo]

Браво....Много добро,стахотно изпълнение и на двамата... Браво.

Благодаря ти от името на двама ни. Мария не е регистрирана във форума, но предполагам ще се зарадва, когато научи, че сме имали успех...