Пеперуден стих

[Gentiana]

Върху голото рамо на нощта
Луната спи и пеперуди сънува.
Сенките на пеперудите имат бели крила.
Отраженията им в тишината плуват.

Когато си самотен и тъпо боли
някъде вляво нещо и те тормози,
пеперудите от лунния сън ще ти подари
нощта. Ще разцъфне в кръвта ти роза.

Тогава ще забравиш всичко за миг-
болка, обида, предателствата даже.
На лошото няма да връщаш с гняв и плесник.
Топла дума ще дойде някой да ти каже.

Носи тези нежни пеперуди в деня.
Не ги изхвърляй и не ги подарявай.
В тях и аз ще оставя частица от свойта душа.
Живей! Обичай! Светлина на слепите давай!