Нощта на тайнствените проблясъци

[firelion1989]

Нощта отново падна тиха и спокойна. По улицата нямаше жива душа. Всички се бяха прибрали и си почиваха от този напрегнат ден. Беше 6 април и в селото лъхаше топъл, пролетен ветрец. Клоните на дърветата се люлееха слабо и листата издаваха нежен звук , като от песен на славей. Щурците отново засвириха своята позната песен. Над една от улиците вече беше тъмно.  Уличната лампа не светеше , както на другите улици и там нощта беше паднала най-рано. В една от къщите дървената печка излъчваше  топлина, така напълнена с дърва , че в стаята не можеше да се диша. Телевизорът работеше и по телевизия Diema Family вървеше поредната романтична драма , точно в стила на баба Тинка. Тя работеше в града и всяка събота и неделя си беше на село и очакваше двамата й внука Антонио и Кристиян. Обаче тази събота момчетата не си дойдоха и баба им беше самичка в тази голяма къща. Голям беше и дворът. От сутрин до вечер все се намираше работа , която трябва да се свърши и от толкова много блъскане напред-назад натовареният ден завършваше с минаване през банята. Баба Тинка използваше тази на първия етаж , защото беше малка и от доста време свикнала да се полива със слушалката вместо с обикновен душ. Банята на втория етаж имаше проблеми с бойлера и там никога никой не се къпеше.
Стана време за къпане и жената влезе в банята. Съблече си дрехите и ги хвърли в коша за пране. Завъртя крановете и от чучура потече топла и студена вода. Баба Тинка обичаше да й е топло и приятно и затова направи водата по-гореща. Издигна се пара, сякаш се намираше в стая за отслабване. Тя се поливаше и се унасяше в невероятното усещане за релаксация и в този момент никой не можеше да й развали това удоволствие. Докато вън топлият ветрец се беше сменил със студен , на жената й беше топло и дяволски приятно да се полива и да губи представа за времето. Навън в това хладно време една жена се появи на улицата. Беше непозната и никой не знаеше нищо за нея. Тази нощ неколцина семейства щяха да я опознаят.


ІІ
На същата улица в съседската къща семейството на леля Иванка се беше събрало в хола и гледаше Music Idol по телевизия Би Ти Ви. Леля Иванка и съпругът й чичо Панчо бяха легнали на голямото легло и гледаха предаването. Малкият им син Даниел се беше свил на фотьойла, вперил очи като палачинки в телевизора , докато брат му Мигел и техният първи братовчед Галин носеха дърва да подсилват печката.
- Видяхте ли дали кокошките са снесли яйца? – попита леля Иванка големия си син.
Мигел и Галин се хванаха за главата.
- Бързо отивайте – инструктира ги чичо Панчо.
Двамата излетяха през вратата, като изритани и се запътиха към обора. Влязоха през зелената врата и се намърдаха вътре. Легнаха върху сеното и започнаха да търсят яйца. Мучене на крава стигаше до ушите им и пречеше да си вършат работата.
- Батко, какво й има на тази крава? – попита Галин.
- Не й обръщай внимание – отговори му Мигел.
- Не е ли редно да видим защо мучи – запрепира той.
- Добре , хайде да отидем да видим какво става – каза батко му и двамата влязоха в съседната стая при бременната крава , която след два часа нямаше да я считат за такава. Момчетата хукнаха да викат роднините си , че кравата е получила контракции и е започнала да ражда. Леля Иванка и чичо Панчо дойдоха и казаха на Мигел , Даниел и Галин да извикат съседите да помагат да изродят животното. Дядо Матейко и баба Дамяна също дойдоха да помогнат с каквото могат.  Съседите дойдоха и хората започнаха да действат. Някъде към десет часа вечерта кравата имаше прекрасно мъжко теленце. Помагачите се прибраха , а леля Иванка и чичо Панчо седнаха на външната маса.
- Майкоооооооо -  чу се един вик , който ги накара да подскочат.
- Панчо , бързо отивай там стана нещо – викна жена му.
Чичо Панчо излезе от двора и се запъти към къщата на баба Тинка. Там стоеше една жена и си говореше сама. Мъжът си помисли , че тя се преструва на побъркана и се гаври с него. Спря застанал на няколко метра от нея и я гледаше. Жената взе няколко камъчета от земята.
- Едно , две , три – каза тя и камъчетата изскачаха от ръката й и падаха на земята.
Панчо пак си помисли , че тази жена си прави някоя шега и я повика. Тя не му обърна внимание и продължи да хвърля камъчетата и да ги брои. След като й свършиха, тя откликна на вика на мъжа и се приближи до него. Без да го гледа , жената посочи с пръст потъмнялата улица зад него.
- Това там автобусът ли е?
Панчо се обърна. Не виждаше никакъв автобус. Тогава и той реши да се погаври с нея.
- Да , това там е автогарата с многото автобуси – отговори Панчо.
Още щом жената чу тези думи, се запъти към тъмните дълбини на улицата и се изгуби в нощта.
ІІІ
В една от къщите навътре в селото Урума се беше излегнал на леглото , понеже Урумката беше отишла със сина на гости у снаха си и докато те се върнат цялото легло беше само за него. Спеше си спокойно и сънуваше сладки сънища. На масата имаше голяма бисквитена торта. Урумката беше предложила на мъжа си да си хапне едно парченце , докато се върнат , но той така й не го бе направил. Разпрострял се на цялото легло , Урума хъркаше толкова силно , че кучетата отвън се опитваха с лапички да си запушат ушите. Никой в момента не беше в състояние да му развали съня. Беше станало полунощ, когато Урумката заедно със сина и снахата се върнаха. Външната чешма работеше и някой си миеше лицето на нея. Този някой беше облечен с якето на Урума.
- Теньо , какво правиш на мивката бе? – викна жена му , когато го видя. – Нали много ти се спеше , когато тръгвахме. Защо сега си миеш очите?
Урума не отговори , а продължи да си плиска лицето с вода. След това без да се обръща тръгна към градината. Урумката се запита наум какво му става , докато влизаше в къщата. Когато влезе в стаята , тя завари бисквитената торта на масата цялата надупчена като холандско сирене. Обърна се и видя съпруга си разпънат на леглото и болезнено хъркащ.
- Теньо , какво си направил бе? – развика му се тя. – Отказваш да ядеш торта , не идваш с нас у снахата , лягаш да спиш тук , миеш си очите на мивката , а сега цялата торта си надупчил.
- К'во искаш , ма? – каза сънено Урума. – Остави ме да спя.
В този миг сина на Урумката влезе в стаята запъхтян.
- Мамо , видях една жена да бяга с якето на татко – каза той. – Не ми изглеждаше много нормална. Доста се кълчеше , докато бягаше.
Урумката остана много озадачена и се зае да почисти надупчената торта.
ІV

Рано сутринта Геновица се събуди и отиде да нахрани кокошките. Тя влезе в обора , с една паница взе малко зърно и влезе в плевнята. Сложи на домашните птици да ядат и погледна към сеното , на което забеляза една чиста възглавница. Отиде до сеното и вдигна възглавницата. Под нея намери няколко кренвирша , което доста я учуди.
- Съпруже , ставай – викна тя на Гено , който се стресна и изпада от леглото заедно с одеалата. Двамата родители застанаха пред вратата на децата си Неда и Пейо и почукаха на нея. Никой не им отвори. Гено понечи да отвори вратата , но тя беше заключена.
- Пейо , Неда , вие ли сте? – викна Геновица , но никой не й отговори.
- Деца , вие ли сте , кажете какво става – развика се притеснен Гено.
- Разбий вратата – завика уплашена жена му.
Гено хакна един ритник и вратата падна. Вътре стаята беше такава , каквато Геновица я беше оставила предната вечер. Обаче някой спеше в леглото. Двамата не можеха да видят кой е , защото беше се завил през глава. Гено махна завивките и от тях се показа една жена , облечена в якето на Теньо Урума и с коса цялата в слама. Момичето се събуди и се ухили на стопаните.
- Коя си ти? – попита Гено.
- Оооо , добро утро – изкиска се натрапницата. – Аз съм ваша далечна братовчедка и ви дойдох на гости , но не исках да ви будя и затова легнах в това легло.
Геновица излезе от стаята и грабна телефона. Набра полицейското управление. Полицейската кола дойде след половин час в селото. Мина покрай баба Тинка , която беше излязла на улицата, за да изхвърли боклука в коша. После покрай къщата на леля Иванка. Мигел , Даниел и Галин цепеха дърва отвън и се зачудиха какво става , когато видяха полицията да минава покрай тях. След това профуча покрай Урумката , която се беше заговорила с една съседка и спря пред къщата на Генови. От полицията съобщиха , че издирвали тази жена , която избягала от софийската психиатрична болница.
Денят в селото се нормализира , когато отведоха лудата жена. Генови отидоха на работа , като оставиха къщата под ключ. Урума си получи якето , което беше скъсано на няколко места. Леля Иванка и чичо Панчо изпратиха децата си заедно с дядо Матейко и баба Дамяна към града , а баба Тинка се запъти към спирката и се качи в автобуса , който я отведе в къщи.                                                                         
 

[Gentiana]

Интересно пишеш.
И темите ти са малко по-различни от обичайните тук.
Ако и започнеш да им пишеш заглавията с малки букви  :),но проблемс  :)

[cacak]

Като гледам имаш голям талант. Ще станеш велик писател с тези невероятни разкази

[richie_abarca]

Способен си да превръщаш обикновеното ежедневие в прекрасни творби.

[bobby_076]

Забавно