Живата камина 2

[firelion1989]

ГЛАВА ПЪРВА
СПОРЪТ МЕЖДУ ВЛАДИ И АНТОНИНА

Влади и Антонина бяха на спирката и чакаха автобусът , който закъсняваше с десет минути.  Жаркото слънце принуди момичето да се съблече по сутиен , при което Влади отвори очи като палачинки , но бързо се свлече на земята защото Антонина без да иска го беше фраснала по носа. Тъкмо му помагаше да стане от тревата , когато автобусът се зададе. Той заобиколи малката алея и спря точно пред тях. От него слязоха много хора , сред които и Таник.
- Здравейте – поздрави ги той. – Само вие ли ме чакате?
- Да , защо закъсня? – попита го Влади.
- Автобусът спука гума и се наложи всички пътници да помагаме – отговори момчето.
- Да не сте сменяли всички една гума? – засмя се Антонина.
- Не , всички бутахме отзад – отвърна той , с което предизвика още по-бурен смях у приятелите си. – Хайде да се прибираме. Умирам от желание да ви видя всичките. Не съм чувал за вас цели две години.
- Нашето не е за разправяне – започна Влади , когато тръгнаха по пътя. – Миналия Великден беше пълен ужас – прекъсна го Антонина. – Мима и Сиса хванаха едра шарка от едно хлапе , с което си играеха на центъра , аз си счупих ръката в стария парк , благодарение на Желязко , Емилияна и Петьо здравата се скараха и не си говорят. Беше пълна бъркотия.
- Леле – простена Таник. – Нямаме на един Великден и всички да се избиете като идиоти.
- Не като идиоти , а направо като вдлъбнати тъпунгери – уточни момичето , когато навлязоха в парка. – С теб всичко си беше добре. Преди две години много добре си прекарахме и после плаках , когато всичко свърши , а миналата година плаках молейки се всичко да свърши по-бързо.
Влади прихна и Антонина му зашлеви звучен плесник , с който накара две баби на близката скамейка да си загубят мисълта.
- По-полека и ти ма, зачерви ми бузата – кресна братовчед й.
- Заслужаваш боя си още от вчера – озъби му се тя.
- Какво е станало вчера? – полюбопитства Таник.
- Изгони ме от тоалетната след обяда – поясни момичето.
- Имах голяма нужда – заоправдава се той.
- Ако не беше ял от разваления фасул , нямаше да киснеш два часа вътре – викна още по силно братовчедка му.
- Аз откъде можех да знам , че е развален?
- Ами да беше станал рано , за да видиш баба как от него даваше на кучето , вместо да лежиш в леглото и да си пееш "Пипни ме тук" на Румънеца и Енчев.
Тъкмо бяха доближили скамейка с две баби и Антонина снижи глас като видя изражението им при вида на името на песента. Иначе дядовците от съседната скамейка , също чули разговора им се облизаха самодоволно. Тримата излязоха от центъра и поеха по пътя , водещ до веселата уличка , шепнейки , за да не ги чуе някой друг и да ги помисли за селяндури.
ГЛАВА ВТОРА
ЗАВРЪЩАНЕТО НА КРАВИТЕ
Таник се прибра вкъщи да види роднините си , които вече не издържаха да чакат да се върне. Още от вратата започнаха да го поздравяват и му намигнаха да седне. Там се бяха събрали мама Калина , татко Валентин , баба Тони , чичо Живко , чинка Анета , леля Жека и леля Антония.
- Хайде , сядай да ти сервирам една хубава пилешка супа , че ми се виждаш доста окльощавял – започна баба Тони.
- Не съм отслабнал – възпротиви се той. – Много добре се хранех в столовата на университета.
- Остави ги тези боклуци , с които са те хранили – каза отново баба му. - Тук хубаво ще те угоим. Ще видиш какви килограми ще качиш.
Таник седна до леля си Антония да си поговорят , че доста време не бяха се виждали. Беше дошла само два пъти във Варненския университет да го види и да му погостува малко. Баба Тони всяка събота хващаше бързия влак и беше при внука си да го глези с вкусни манджи , от които вече му се повдигаше. След вечеря Таник излезе на улицата и отиде при малкия Динко , който чакаше кравите да си дойдат. Двамата седнаха на една купчина пясък , която винаги стоеше пред оградата на двора им и се унесоха в разговори.
- Ами нещо се скараха заради топката на Влади – започна Динко да обяснява. – И захванаха да си удрят шамари. Антонина го събори на земята и двамата с Желязко започнаха да се търкалят и се блъснаха в голям камък. Антонина изкрещя и се хвана за ръката си. Аз и Енчо едва не повърнахме като я видяхме , но не ми се говори затова , защото току-що вечерях и не искам пържените картофи да изскочат от устата ми.
- Аз пък ядох пилешка супа – каза Таник. – Не обичам много да ям такава супа , защото баба я прави прекалено мазна понякога. Като наблъска олио и оцет става такава , че ми изчезва апетита.
- Утре ще ми помогнеш ли да боядисаме яйцата ни – попита го Динко. – Мама и татко ще ходят на Павел баня и няма да мога сам. А пък батко ще ходи с Делян за риба.
- Обещах на Емилияна да отида да я видя , – отвърна той. – Но ще дойда и на теб да помогна.
Двамата се споразумяха и се разделиха , защото кравите си идваха и Динко отиде да отвори вратата на обора , за да ги пусне да влязат. Таник си тръгна и отиде на люлката при Влади и Антонина , които правеха плаката за Великденската закуска.
- Тази година ще бъде по-приятна – надяваше се Антонина.
- Ти имаш грижата да поканиш Емилияна на закуската – обърна се Влади към новодошлия.
- Защо аз? – попита Таник учудено.
- Ти си единствения , който може да я накара да дойде , въпреки че е сърдита на Петьо – обясни Антонина.
- Ще опитам , но нищо не обещавам – съгласи се той помрачен , че го карат да стане сватовник и да се подмазва на двама , които не си говорят.



ГЛАВА ТРЕТА
РАЗГОНЕНИЯТ БИК

На следващата утрин Таник влезе в трапезарията , където баба Тони и чинка Анета правеха курабии и боядисваха яйца.
- Много рано си станал – поздрави го чинка му.
- Този загубен петел ще го заколя – ядосано отвърна племенника й.
- Да не те събуди тази шматка? – попита баба му. – Няма вече да те събужда. Баща ти я продаде на госпожа Гана.
- Нека сега нея да събужда – мазно се ухили момчето и излезе.  Още от улицата видя леля Ваня и чичо Пенчо да тръгват за Павел баня. До оградата беше Делян и чакаше Мирко да си приготви въдицата.
- Каква е тази физиономия? – засмя се Делян , когато Таник дойде.
- Петелът на леля Жека пак ме събуди – отвърна той на братовчед си.
- Не му обръщай внимание – посъветва го Делян.
- Няма , защото го продадохме на госпожа Гана – самодоволно отвърна Таник. – Нека на нея да пречи.
- Само веднъж да я събуди и на обяд ще е в тенджерата – засмяха се и двамата. – На Динко ли ще помагаш?
- Да , защото не може сам да боядисва яйца – отговори младежът.
- Бих те поканил да дойдеш с нас , но нямаш въдица.
- Не ми се ходи за риба , много е скучно – намръщи се той.
- Да , но си заслужава – Мирко и Динко излязоха от къщи и двамата братовчеди млъкнаха.
Риболовците заминаха и Таник и Динко останаха да чакат Петьо , понеже и той искаше да дойде и да помага.
Докато боядисваха , Динко постоянно правеше намеци на Таник да говори с Петьо за Емилияна. На момчето му омръзна и се обърна към приятеля си:
- Вие с Ема защо все се дъвчете като куче и котка?
- Не се дъвчем – отрече Петьо.
- Защо тогава не си говорите? – попита Динко.
- Защото се скарахме и не искаме да се виждаме , това е – поясни накратко той.
След боядисването момчетата излязоха навън и оставиха бурканите с боите на перваза на прозореца на старата постройка. Тя беше предназначена за отглеждане на бройлери и сега там се излежаваха малки пиленца. Тримата седнаха на малката тераса и започнаха да играят на карти , докато не чуха страхотен шум , който ги накара да се затичат към обора. Разгонен бик се беше качил върху една крава и не искаше да слезе от там. Обаче кравата го изхвърли и бикът падна до лятната баня.
- Давайте да го хванем – завика Динко и хукна към животното , което се изправи и погледна червените блузи на момчетата. Бикът се засили , блъсна Динко и той падна върху бурканите с боите. Блузата му от червена стана синя , а останалата боя беше паднала върху пиленцата.
- Леле , пак великденски пилета – изкиска се Петьо , докато Таник си свали блузата и започна да дразни животното.
- Мама ще ме изсели – каза Динко , щом погледна блузата си и пиленцата.
- Хей , ама онова пиле там не се е боядисало – обади се Петьо.
- Не ли? – кресна му Динко. – Я му виж зелените крака и ми кажи дали не се е боядисало.
Двамата започнаха да спорят и да викат. Гласовете им ставаха все по-високи и по-високи. Техния скандал чуваха всички съседи. Докато спореха , Таник дойде при тях.
- Прибрах животното – информира ги той , а те не му обърнаха внимание.
Скандалът им беше съвсем идиотски. Единия говореше едно , а другия съвсем същото , но казано по различен начин. Таник ги остави да си крещят и се измъкна като мишка от двора и се запъти към домът на Емилияна.






ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ДВЕ ХИЛЯДИ КОКОШКИ


Уважаема г-це Кръстева
Имам честта да ви поканя на великденски бал  "ЧЕРВЕНО ЯЙЦЕ" , който ще се проведе на 8 април от 20.00ч. в Народно читалище "Груди Филипов" село Боздуганово. Присъствието ви с изискан кавалер е наложително.
Искрено ваша: Желка Ангелова
- Какво четеш? – попита Таник братовчедка си.
- Поканата за великденския бал – отвърна Емилияна.
- Аз и Петьо получихме снощи – обясни й той , но изражението на нейното лице смрази усмивката му.
- Не споменавай това име – озъби се момичето. – Не мога да повярвам , че Петьо също е поканен.
- Това е бал на тинейджърите – поясни Таник. – Всички ще сме там.
- Коя ще вземеш за дама , като не трябва да ти е роднина – попита го тя.
- Не съм мислил все още , но мога да поканя някоя съученичка – отговори младежът.
- От стария си клас ли?
- Да , като Кристина , Пламена или Димето – изреди Таник.
- Вземи Димето , тя е страхотна – предложи му Емилияна.
- Ами ти с кого ще си? – попита мазно той.
- Няма да съм с Петьо , това е сигурно – отрече категорично тя. – Мисля да поканя Калин.
- Той ще е с Деса – информира я братовчед й. – Вече я покани.
Емилияна счупи молива си от яд , но си замълча. На пътя се показаха Мима и Сиса , които изглеждаха доста уморени и изпотени.
- Какво ви се е случило? – попита ги Емилияна.
- Кучето ни се скъса и подгони кокошките и те се пръснаха – казаха в един глас двете. – Елате да ни помогнете.
Таник и Емилияна тръгнаха след двете момичета да хващат домашните птици. Малко преди да навлязат на следващата улица , от там изскочи Тенко гонещ един петел.
- Остави го , Тенко – викна му Мима. – Много ни събужда сутрин , затова нека да избяга. Не е толкова голяма загуба.
- Добре , тогава ще оставя баба вас да обезглави като не го намери – озъби се брат й.
- Познато чувство – прошепна Таник на Емилияна , а тя се засмя.
В двора на Мима и Сиса беше пълна бъркотия. Навсякъде имаше пилета , кокошки и петли. При тази гледка Емилияна едва не припадна.
- Колко хиляди кокошки имате? – попита смаян Таник.
- Две хиляди – отговори Сиса.
- Ще има да ги хващаме една седмица – засмя се Емилияна.
И така започна ловът на домашните птици. Последната кокошка хванаха след два часа и най-накрая седнаха на една маса да си починат. Таник и Емиляна бяха изплезили триметров език и се държаха един за друг , за да не паднат.
- Да не сте двамата на бала – попита Мима , като ги видя да си държат ръцете.
- Не , аз ще съм с една съученичка – отвърна Таник. – Ема ще бъде с Петьо.
- Няма да съм с Петьо – отрече тя. – А ти коя избра?
- Димето , отивам да й се обадя – сети се той и се отдръпна от момичетата.
- Аз ще съм с Влади – похвали се Сиса. – Вчера ме покани.
- Аз пък с Мирко – обади се Мима.
- Аз още не знам с кого да отида – натъжи се Емилияна. – Бих искала с Петьо , но сме скарани и се дъвчем като куче и котка.
- Покани го ти – предложи й Сиса. – Довечера като се събираме за зареждането на живата камина го помоли да се сдобрите.
- Димето се съгласи – радостно оповести Таник , когато дойде при тях. – Баба ми се обади и каза , че скоро ще започнат да идват гостите пред камината и аз трябва да ги посрещна.
- Ще дойда с теб – каза Емилияна.
- Ние ще дойдем след час – казаха Мима и Сиса и изпратиха приятелите си.
Двамата братовчеди поеха по пътя и си говориха за бала и дали ще прилича на абитуриентски. Когато минаваха покрай къщата на Мирко и Динко изведнъж подскочиха от силен рев.
- Диньооооо , какво си направил с пилетата.
- Олеле , леля Ваня е побесняла – стресна се Таник и двамата с Емилияна побягнаха и замалко да се изтъпанят върху баба Денка , която идваше с количка дърва за камината. Скоро започнаха да идват гостите. Таник , Емилияна и Желязко седяха на люлката и играеха карти , когато малкия Динко дойде при тях целия бинтован.
- Майка ти здравата те е опухала – засмя се Таник , а Желязко започна да имитира леля Ваня. От това Емилияна здравата започна да се смее и не спря , докато не дойде Петьо.
- Ема , може ли да поговорим замалко? – попита Петьо.
- Да , може – отвърна приятелката му , като избягваше неговия поглед.
След малко дойдоха Мима , Сиса и Тенко , излязоха Влади и Антонина и стана голяма гюрлотия.











ГЛАВА ПЕТА
ДАМАТА НА ТАНИК
     


Камината гореше , а дървата в нея издаваха невероятен шум на запалени фойерверки. Пред нея бяха баба Тони , мама Калина , татко Валентин , чичо Живко , чинка Анета , леля Жека , леля Антония , баба Денка , дядо Желязко , леля Станка , чичо Живко – големия , леля Ваня , чичо Пенчо , баба Янка и леля Стойка. Останалите тийнейджъри бяха на люлката и се забавляваха. Таник беше отишъл на спирката да посрещне дамата си за бала и останалите момчета се питаха как ли изглежда на вид Димето. Емилияна и Петьо се сдобриха и си дадоха клетва никога да не се разделят заради глупости.
- Ето ги Таник и Димето – ревна Влади и всички машинално обърнаха  глави към къщата на Мирко , от където се задаваха Таник под ръка с невероятното къдраво момиче с лъчезарна усмивка. Когато пристигнаха , яките мъжаги се здрависаха с момичето и я поканиха да седне. Тя отказа , понеже баба Тони беше приготвила специална маса в двора , на която гостенката да си почине от дългия път. Емилияна подкани Желязко и Влади да се присъединят към тази вечеря заедно с нея , Петьо , Сиса и дамата на Желязко – Антонина. Чинка Анета и леля Станка им сервираха салатите и мезетата , а Динко и Енчо им пуснаха романтична музика. Леля Жека дойде да им каже , че ще бъдат първите четири двойки , които ще влязат в читалището утре вечер. Тази вечер , след като гостите си сложиха гювечите в камината и си отидоха , започна купон , като двойките танцуваха , играха хоро и още много други неща , които се правеха на балове и кръчми.
На следващата утрин цялата тайфа се беше събрал на люлката да раздава торбички с курабии и яйца. Здравото яйце се падна на Емилияна , която надви всички други противници. Някъде към обяд всички се пръснаха да се подготвят за бала довечера и да си запазват час при фризьора.





ГЛАВА ШЕСТА
НИКОЙ НЕ Е ГОТОВ


Стана 18.00ч. , а четирите двойки все още не бяха готови. Антонина и Сиса дойдоха след петнадесет минути да чакат своите кавалери. Емилияна помоли чинка Анета да й направи една прическа като за бал и двете се бяха затворили в една от стаите на втория етаж. Таник готов седеше в хола и вървеше напред-назад.
- Стига си кръжал така , че ме изнервяш – озъби се Антонина. – Този Желязко къде се бави? Ще трябва да му се обадя.
Тя извади телефона от чантичката си и отиде в тоалетната да говори с кавалера си. Влади също дойде елегантен и поздрави Сиса с поклон и целувка по ръката. Димето се гримираше в трапезарията , докато Таник се чудеше как ще стигнат до читалището.
- Ще бъдем с коли – каза Сиса. – Братът на чинка ти Милен ще бъде вашия шофьор с Димето , бащата на Желязко ще бъде техния шофьор , а останалите са бащата на Емилияна и бащата на Влади.
Таник продължи да крачи из всекидневната. Антонина се върна от тоалетната побесняла и седна яростно на дивана.
- Какво има? – попита я Сиса.
- Една от кравите на баба Денка и дядо Желязко ражда и моя кавалер им помага – отвърна бясно тя. – Няма да успеем да стигнем навреме.
- Дай ми телефона да му се обадя – каза изненадващо Таник.
Тя му даде мобилния си и младежът отиде в тоалетната. Димето влезе във всекидневната и Влади едва не изтърва бисквитата , която току-що беше налапал.
- Изглеждаш невероятно – ахна Антонина.
- Благодаря – отвърна момичето и прегърна приятеля си , който току-що беше влязъл в стаята.
- Желязко идва – информира той Антонина и тя си отдъхна и седна отново на дивана.
От втория етаж по стълбите слезе Емилияна в такава бляскава сребърна рокля , че на Влади замалко да му изпокапят очите.
- Мартина те търси по Skype – каза тя на Таник и момчето се качи да поздрави братовчедка си по компютъра. – Къде е Петьо?
Всички се заоглеждаха. Петьо наистина го нямаше и започнаха да се чудят защо още го няма.
- Как може още да го няма – притесни се приятелката му. – Трябва да се строяваме , защото вече е 18.50ч.
Таник слезе при останалите , когато Петьо едвам , едвам се дотътри и Емилияна направо беше бясна.
- Къде се бавиш досега?
- Съжалявам – извини се той. – Леля Ваня и чичо Пенчо бяха изтървали едно от техните прасета и Динко ме помоли да им помогна. Голямо бягане по поляната беше. Едва си чувствам краката.
Дамата му го прегърна , когато дойде Влади от тоалетната и информира всички , че колите са дошли. После се строиха , за да може чинка Анета , баба Тони и леля Станка да ги огледат и да преценят как са се облекли и дали нещо не е както трябва. Леля Станка оправи на Желязко вратовръзката , а баба Тони придърпа на Таник панталона малко надолу. След малко трите жени излязоха навън и намокриха стълбите , за да им върви по вода. Двойките се качиха в колите и тръгнаха в компанията на силните клаксони.


ГЛАВА СЕДМА
КРЪЧМА , ДИСКОТЕКА И БАРЧЕ



Цялото село се беше събрало пред читалище "Груди Филипов". Всички тийнейджъри облечени в зашеметяващи костюми грееха и плакаха , сякаш бяха на абитуриентски бал. Над самото читалище беше закачена табела с надпис "ВЕЛИКДЕНСКИ БАЛ НА ЧЕРВЕНОТО ЯЙЦЕ". Мирко с бял костюм беше до Мима в червена рокля и Делян заедно с неговата приятелка чакаха да пристигнат другите от тайфата , за да може най-накрая да влязат в читалището. След малко се чуха аплодисменти и всички завикаха на пристигащите в четири трабанта младежи. Първи слязоха Таник и Димето , след тях Петьо и Емилияна , Желязко и Антонина , Сиса и Влади. Те побързаха и се наредиха пред стълбите на читалището и зачакаха.
- Добър вечер , драги гости – чу се гласът на кмета от микрофона. – Добре дошли на великденски бал на червеното яйце. Искрено ви пожелавам от целия екип на кметство "Боздуганово" и народно читалище "Груди Филипов" най-вече да сте здрави и силни пред бурните вълни на живота и също така весела и приятна вечер на великденския бал.
След като кметът свърши речта си леля Жека се изтъпани на микрофона и се развика да влязат четирите двойки под ред. Таник хвана ръката на Димето и тръгнаха. Когато се качиха на стълбите се обърнаха и цялото село започна да ръкопляска и да вика колкото може по-силно. След това влязоха в сградата на читалището. Залата , която се използваше за събрания сега беше заета от четири пищни маси , украсени със салати , мезета , блюда и още много други неща. Масата по средата беше за главните четири двойки , от лявата страна беше масата за другите тийнейджъри , от дясната страна беше масата на младежите от цигански произход и масата срещу останалите три беше за малолетните тийнейджъри като Динко , Енчо и др. Купонът беше невероятен. Всички танцуваха , играха хоро и се забавляваха. След полунощ балът свърши и двойките се пръснаха и отидоха в дискотеката , която правеха всяка вечер в хоримака. Там купонът продължи до сутринта. Към 7.00ч. четирите главни двойки влязоха в барчето да си починат и да изпият нещо газирано. След като си починаха и поговориха малко с леля Мима – собственичката на барчето решиха да си ходят.
- Видяхте ли госпожа Гана в хоримака – изкиска се Петьо. – Мяташе го това шкембе и тоя голям задник.
- Мен ме събори на земята – оплака се Емилияна. – Но после Петьо добре я нареди.
Групичката се засмя и потегли пеша към къщи и се наслаждаваше на прекрасното утро , което се задаваше.

[cacak]

Това ми хареса. Давай все така!!!

[richie_abarca]

И продължението е хубаво. Поздрави.