Абортът...Има ли по-голяма болка за една жена?

[Bonita]

Темата за аборта е табу в ежедневните разговори и сред най-дискутираните в анонимните форуми и дискусии. Това доказва само едно – жените ни боли толкова много, че само вътрешно си знаем какво ни е, ако ни сполети подобно нещастие.

Независимо дали сме направили спонтанен аборт с желано дете или обстоятелствата са ни принудили да направим аборт, болката е еднакво жестока. Лесно е да се каже с лека ръка ,,Абортът е убийство! Отнемаш човешки живот, който може да бъде уникален!" Само жена, на която й се е наложило да направи аборт, знае колко сълзи, терзания и безсънни нощи й е коствала тази постъпка. И винаги остава неутешителното ,,Ами ако бях го оставила... Може би щеше да е по-добре... Щях да се справя..."

Какво е вашето мнение за аборта? Преживявали ли сте аборт? Познато ли ви е чувството да загубиш нероденото си дете? Как го преодоляхте? Мислите ли, че абортът по желание е убийство? Или смятате, че няма по-голямо наказание от начина, по който се чувства една жена, направила аборт и упреците към постъпката й са лицемерни и прибързани?

[MiMiToOoOo]

Против абортите съм..но има и друга болка - болката да разбереш, че не можеш да изхранваш детето си, да не можеш да му осигуряваш всичко, от което  се нуждае...Затова не мога да обвинявам жените, които са били длъжни да го направят [shame] Докато не ми се случи на мен (да не дава Господ), не мога да знам какво точно е чувството...и въпреки това, ако ми се случи след примерно 3-4 години и мога да го отгледам така, както искам, никога няма да направя аборт... [shame]

[Bonita]

 [confused] и болката да разбереш,че заради една такава грешка не можеш да имаш деца....

[Qween of the black hearts]

аз като човек дето го е преживял ще кажа само че физическата болка е нищожна в сравнение с това което ти причинява психически тая история... попринцип съм против абортите... но не защото е убииство или там както още го определят праведните християни... против съм защото винаги има начин и винаги има избор... това че  някои момичета се оправдават с това че нямат избор за мене не е оправдание... да ще е трудно да  изобщо няма да е лесно да от много неща ще се лишиш... но избор имаш! освен ако си на 13 14 години и организма ти още изобщо не е готов за раждане и тем подобни макар че и тогава зависи...

прии мен беше спонтанно но това не значи че не ми трябваха месеци че даже и може би около година и отгоре за да мога да го преодолея...  и все още ми е болно като се сетя... само човек който го е изживял знае какво е... да те боли от това че си загубил нещо което дори не си познавал,от това че си сам в тоя момент макар и обграден от хора... абе... не ти се живее просто... това и на най големия си враг не го пожелавам.....


това е от мен по темата... просто не ми се връща повече назад

[DeTe_Ha_Xaoca]

Аз също съм против абортите, но съм страшно съгласна с Мимито, ами ако наистина не можеш да го отгледаш, защото има момичета, които за себе си не могат да се грижат, а камо ли за едно малко създание. И за да не се случва, ползвайте презервативи. Не съм правила аборт, не искам и да го изживавам, надявам се когато забременея да бъде защото го искаме и аз и човекът, баща на детето и то да си има родители, които го обичат и могат да му осигурят нормално детство и живот.

[Bonita]

АЗ НИКОГА НЕ СЪМ БИЛА ИЗПРАВЕНА ПРЕД ТОЗИ ВИД ИЗБОР (ЗА КОЕТО СЪМ БЕЗКРАЙНО ЩАСТЛИВА)
МОЖЕ БИ ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА,КОЯТО БИ МЕ ПОДТИКНАЛА ДА ГО НАПРАВЯ
Е НЯКЪКВО УСЛОЖНЕНИЕ....ИЗПИТВАМ УЖАСНО УМИЛЕНИЕ [shame]КЪМ БЕБЕТА И МЪНИЧЕТА... [inlovee] [inlovee] [inlovee]НЕ СЪМ ГО ИЗПИТВАЛА,НО СИГУРНО ДА СИ МАЙКА И ТО ЗА 1 ПЪТ...МОЖЕ БИ ЧУВСТВОТО Е БОЖЕСТВЕНО И НЕСРАВНИМО!!!

[Unforgotten`feeling`f]

Често съм се питала как бих постъпила, ако ми се случи! Чела съм много дискусии и, разбира се, мнението ми сега е различно от това, което е било преди 2-3 години. Това е частица живот, мъниче, макар и недооформено, което живее в теб, което диша чрез теб, най-трудното решение е да го махнеш. Ако ми се беше случило преди време, може би бих го махнала, но ако ми се случи сега, вероятно ще го оставя. Не съм достатъчно зряла, нито имам достатъчно пари, но просто на тия години вече трудно можеш да си дадеш толкова силен аргумент да убиеш това същество...И все пак не ми се е случвало, може би не съм достатъчно обективна, защото не ми се е налагало да избирам, но дълбоко в себе си знам, че не бих имала достатъчно сила, за да се откажа от детето, ако ми се случи сега. Особено ако ми се случи от човека, когото обичам(приятеля ми), въпреки че съм му много сърдита и вероятно ще се разделим заради неговата глупост, ако трябваше да махна дете от него примерно, не бих посмяла. Прекалено много чувства щеше да има, много болка.

[tonnny_bg]

Трудно ми е да кажа 'За' или 'Против'.Това не е нещо ,което можеш да кажеш на 100%.Зависи от причините ,които са подтикнали една жена да пристъпи към това действие.Много зависи от причините.Аз го направих ,защото иначе рискувах да му осигуря един никакъв живот,което повече щеше да ме боли.Бих се измъчвала ,че съм дала живот на едно създание,а не мога да му дам бъдеще.Затова.Съжалявам ,че така се случи.Още преживявам,но знам че тогава това беше единствения вариант. [confused]
Затова много мислете с какъв човек обвързвате живота си.Дали е способен да бъде баща на децата ви.Дали бихте му поверили бъдещето им? :question:

[Unforgotten`feeling`f]

Тони, права си.

Аз пък бях в шок, когато си видях стария картон, в който са вписвали бележки относно състоянието ми, когато съм била бебе. Само си чета имената, данните и изведнъж чета:"Дете от...4та бременност"  [oops] Аз мислех, че майка ми е забременявала само 2 пъти(имам 5 сестра, по-голяма от мен с 5 години). После обаче разбрах, че майка ми родила кака, сестра ми била още мъничка и мама забременяла пак(непланувано), тогава махнала бебето, защото нямало да може да гледа еднакво добре 2 малки деца, в толкова кратък период от време, а и е била студентка...Абортирала е...След време как е започнала да расте, мама и тати си мечтали за второ...Да, ама работели в някакво предприятие във Варна и явно работата е била кофти, защото мама забременяла...и пометнала.  [confused] И чак когато си дошли да живеят в Горна Оряховица, мама забременяла пак и тогава съм се "излюпила" аз. Искали са второто да е момче, но уви. Момиченце съм. Ама ми казаха, че не съжаляват  [heart__]

[MiMiToOoOo]

Аз пък снощи разбрах за майка ми и... [oops]
Ние сме 4 деца, а тя е забременявала 8 пъти [oops]
След голямата ми сестра, нещо е станала с бебето, когато е забременяла...После същото се повторило и след малката ми сестра [confused] После съм се родила аз [shame] След това родителите ми много са искали момче (особено баща ми [think] ). След мен, направила спонтанен аборт, просто и' е станало някакъв проблем, не знам какво точно. След този спонтанен аборт пак е забременяла, аз още го помня, когато си чаках братчето [shame] , а беше кухо яйцето [cry5565] Майка ми много плака тогава...Иии вече идва ред на брата [lol]
8 пъти... [oops] [oops] [oops]
Явно мисията на мама е била да ражда [lol]

[`Fallen_Angel`]

Хиляди пъти съм казвала, че предпочитам аз да не спя през нощта от болка, отколкото да гледам, че детето ми не спи от глад...

Винаги ще уважавам майка ми за думите, че дори и да стане нещо, тя винаги ще ми помага. Но всичко много добре знаем какво означава една такава помощ - че майка ти ще го гледа, а ти ще се опитваш да учиш, да работиш, да намериш време за бебок. И никога няма да почувстваш, че ти си го отгледал това дете.

А да не говорим, че след време, когато, ако бебока няма тати, ще седиш над многото книги, то ще иска да си играете.. Тогава недай си боже, ще си помислиш, че тази картинка не е справедлива, че не трябваше да става така.. И това ще е безкрайно егоистично и жестоко от твоя страна...

[tonnny_bg]

Затова за да станеш родител ,трябва да си готов и физически,и психически.Затова по-добре аборт ,отколкото обречено дете.
Има една мисъл :"Решението да си родител,то идва спонтанно.Въпроса е да решиш сърцето ти да се разхожда отделно от тялото."А за това трябва да си готов. :)

[MiMiToOoOo]

Всичко е на подсъзнание..То контролира съзнанието и, ако имаш травми от минали години или проблеми, колкото и да искаш дете и да мислиш, че си готова, трябва просто подсъзнанието да ти го позволи. Не знам, аз мисля така...

[tonnny_bg]

Ами то подсъзнанието има донякъде връзка с психическата нагласа. [mhmm]

[MiMiToOoOo]

Да де, колежке   И аз съм на твоето мнение