А в косите сложила омайници…

Started by {dulgokoska}, June 29, 2008, 11:39:05 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Черните ми мисли най по детски...
Поболяха се от едра шарка...
И в усмивки цяло е лицето ми...
Като на безгрижните цветарки...
Дето знаят розов цвят, оттенък...
Нямат очила, ала, витрините...
Като здрави вече не простенват...
И не се тешат с бутилки винени...
Те танцуват вече, много болни...
Тръшнала ги е онази радост...
Закачила младост на ухото си...
А в косите сложила омайници...
Цветове уханни от дървото...
На живота с клоните-ръце...
Черните ми мисли неохотно...
И тъй бързо, както дъх перце...
Отдалечиха тъмните си кръгове...
Колко са различни и очите...
С мигли като пеперуди пърхащи...
Люлее морска болест ненаситно...

В танц на птици и цветя полите ми...
28.05.2008г.
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Тя

 [dugaaaa] [bravisimo]
Направо 
QuoteТръшнала ме е онази радост...
(малко да те перифразирам) , след като го прочетох :)
Добре ми започва денят, мерси!
...и един мармот завива шоколада в станиол...

me4tatelka

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/