Искам живот

Started by Black_Chaos, June 10, 2008, 14:49:08 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Black_Chaos

Искам живот

Искам в черно да бъда облечена.
Искам сълзите да бъдат от кръв.
Искам ръцете ми да са ледени,
за да късам от устните плът.
Искам да разбия сърцето си,
да нарежа с огледало зениците,
да замразя лицето си,
душата ми да лети като птиците.
Искам да плача, но не искам да гледаш.
Искам да мразя, но не теб.
Искам да обичам, но не умея.
Искам в черно да бъда облечена.
Искам крака от стъкло и огън, вместо коси.
Искам изгрев в тунела и слънце, което не спи.
Искам дом във пръстта.
Искам свещ да гори в сърцето ти.
Искам обич и след смъртта.
Искам живот, но какво е това?!
Изваях от камък сърцето си,
поставих го зад решетки, под ключ.
Замерих го с шепа от пустинния пясък,
наслоил се в душата ми.
Затворих очите му,
за да не познае любовта,
но неговата каменно ледена обвивка
взе да се троши.

Jane

Стихотворението (ти) е много хубаво. Но понеже ми звучеше познато...реших да надникна в Гуугъл и установих, че в нета се води спор за авторството му...
Не обвинявам никого в нищо, просто казвам какво открих.
Black_Chaos, искрено се надявам стихчето да е твое, защото това би означавало че forum.stih4e.com е станал дом на още един невероятен талант... [inlovee]
Поздрави и лек ден!

Под сълзите на есенните листа...

`Fallen_Angel`

Това е любимият ми стих на Queen of the black hearts  :)
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Black_Chaos

Не искам да обиждам никого. Това стихче е писано от мен преди много време и не знам защо се получава така... Надявам се да няма проблем ако искате ще го махна..
Изваях от камък сърцето си,
поставих го зад решетки, под ключ.
Замерих го с шепа от пустинния пясък,
наслоил се в душата ми.
Затворих очите му,
за да не познае любовта,
но неговата каменно ледена обвивка
взе да се троши.

SkitnicaVmoretO

#4
И това последно твърдение ще го докажеш как? Не искам да прозвучи грубо, но ти си на 17 това стихотворение действително се среща на много места в Гугъл и то с дати не от вчера или онзи ден, за да не го пращаме в "Крадени произведения" някак си трябва да ни докажеш, че е твое, в което аз доста се съмнявам... Най-странното е, че и другите ти стихове не са безизвестни, като например на едно от тях за автор е посочена 26 годишно момиче... предлагам още сега да завалят доказателства за авторство, понеже такъв един старт във форума с копи и пейст...  :)

Lady_DiSaSteR

#5
Това стихче беше публикувано и в един вестник ако ми кажеш в кои брой може и ти да си го писала... и с какво име си го публикувала и заглавието на стихчето там.А междудругото от кои град си. но публикацията му там е от преди повече от 2 години.. Не искам да те обиждам,но някакси докажи че е твое...


Обичам те повече от залеза горещ обичам те повече от всяка дума повече от най-желания копнеж! Обичам те повече от вятъра в косите ми повече от жаркия огън в очите ми!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Стана тя каквато стана. Сега да видим, кой ще хване заека за ушите  [lol] :>

Barbarian

http://rapfenove.hit.bg/cqla%20stranica.htm
Я вижте това!  [lol]
Май ще публикува едно по едно от тук.
Твои ли са Black Chaos?

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Мани, мани, че станаха много автори наведнъж. Само от нашия форум са трима кандидати  [lol]

kalista

Ихааа сееииир [lol] [lol]

Това даже аз го имам в спомените си май  [lol]
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

Qween of the black hearts

#11
така на мене ми писна да се занимавам с разни мърли и мърльовци дето много им знае устата да се правят на големите автори!!!!!

извинявай миличка но първата публикация на това стихотворение е в едно Весниче на име Тинейджър лов през 2004 година есента...когато мила моя ти си била на 12 или 13 и искрено се съмнявам че един детски мозък може да сътвори нещо такова да може:да го промени тук таме да смени 1 2 запетаи и дотам....
така много ми е интересно на 12 13 години какво си преживяла Ти за да изразиш такива силни емоции и  чувства...ама наистина умирам от любопитство да разбера

защото аз мога да ти кажа и на теб  пък и явно на целия форум за да стане ясно веднъж завинаги на кого е този стих кога как и по какъв повод е написан защо и така нататък.....

малко хора знаят истинската исторя повечето знаят откъслячни моменти от нея но тоя път вече ме изкарахте извън нерви....

така датата е 15 август 2004 година аз се намирам на село Опан област Стара Загора на терасата на баба ми и дядо ми в най големия пек и от мен тече кръв...

връщаме малко лентата назад- 21 юни същата година майка ми и баща ми се развеждат след 16 години брак,и се развеждат със жалби за побой,терор,свидетелства за лудница,обвинения в психически тормоз и какво ли още не...аз съм само на 15 и всичко това се стоварва върху мене майка ми ми вика освидетелствай баща ти щото ме бие баща ми ми вика майка ти е луда и в общи линии ме правят на бъз и коприва.... по същото време имам сериозно гадже от година с което уж много се обичаме....

след като бащата освидетелства майка ми за невменяемост и се погрижи да не може да припшари на радиус от 50 км от София и започна мен да заплашва с всичко гореспоменато гаджето ми се уплаши и ме заряза (вече сме някъде юли месец)

около седмица след последното ни преживяване заедно и около 3 дни след раздялата ни аз разбирам че съм бременна във втора седмица...тук е момента да спомена че имам наследствена анемия и като цяло вероятността да имам дете е 80 % и на всичкото отгоре не мога да имам дете от всеки ако човекяа от когото забременея не е напълно здрав ако изобщо успея да износя плода детето може да се окаже с аномалии и евентусална хемодиализа всеки ден...тук е момента да спомена и че момчето с което ходех имаше диабет...който е чел малко повечко по темата вече схваща за какво говоря...

8 август 2004 година решавам да си замина за село за да реша какво да правя с наще,с детето,с момчетокоето не ми вярва и тн.

на селото ми вместо баба мии дядо ми да ме успокят ме нервират още повече  в резултат на което стигаме до
15.08.2004- организма ми отхвърля бебето и правя спонтатен аборт на терасата на 2рия етаж на вилата ако искате ми вярвайте исках да се самоубия в тоя момент...и почти успях ако братовчедка ми не ме беше намерила цялата в кръв първот помятането после от вените...и тъй като съм гледала явно доста филми бях си оставила и прощално писмо което съдържаше само няколко реда които обаче описваха точно защо си се самоубивам и защо не искам да живея повече....тези редове по - късно нарекох "Умирайки " и с малко редакция стана едно хубаво стихотворение....следващите 1 2 дена ми бяха като в мъгла знам че се върнах в София около 7 8  килограма по малко само за 10 дни....

септември месец реших че това е едно доста сполучливо стихотворение което за мое явно огромно съжаление пуснах до редакцията на вестник тинейджър лов след което то биваше редактирано преправяно и крадяно от кои ли не....


и тъй питам те сега драга.....ти точно от къде го преписа от някой сайт може би?или от някое споменниче защото в моята тетрадка това стихотворение седи подписано с моята кръв и ми е много интересно ти миличка каво си преживяла и как ти е дошла гениалната идея да го напишеш....

аз повече няма какво да кажа доказах се доколкото можах.... който иска да вярва който не да се обяснява и да плагиятства на мен ми писна да се разправям с разни мърли и мърлзьовци дето са решили да се правят на много печени много готини на гърба на.....всичко описано по горе!!!!!!

с уважение QWEEN OF THE BLACK HEARTS

Barbarian

Пак крадете и се правете на интересни!!!!
ГЛУПАЦИ!

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Мисля, че въпроса и случая е приключен. Надявам се темата час по-скоро да се премести в крадени.

Gentiana

Съжалявам, че така трябваше да си разголиш душата, мила... [mhmm] [sad3]
И за всичко случило ти се също..., макар да не е моя вина. Разбирам те...
Дано времето излекува раните.
И дано тази ... история е за урок на други лекомислено преписващи чужда болка и терзания в стих като свои.
Дано!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.