Посмей го отречи...

[Gentiana]

Помръква светлината...
Нямам сили.
Как с голи пръсти
се копае в твърда пръст?!
Стоиш пред мен -скала.
Стена от камък.
От груби думи,
безразличие
и мъст...
Не те затрогват
кървавите длани,
които ти протягам
през сълзи.
Ти властелин си,
господар,
тиранин.
За грош продаваш ме
на гордите си дни.
Не искам да те слушам!
Ти раняваш... душата ми.
Разкрих ти я...
Защо?!
Не ме разбираш,
плюеш в мен,
заставяш
кръвта ми да изстива.
Юда... Зло.
Умирам всеки път,
когато гневен
захвърляш ме във ъгъла.
Крещиш.
Аз имам нужда
да си нежен,
        нежен,
        нежен...
Обръщаш гръб...
Къде ли ще вървиш?!
Не искам
всяка грешка да ми сочиш.
Не искам да ме учиш,
че света
е грешен,
долен,
кален
и порочен.
Аз искам
да си вярвам в любовта.
Отварям ти душата си...
Ще плача,
когато пак я стъпчеш
с груб ботуш.
Но аз не мога да съм друга.
Ти ми значиш
от всичко повече.
Не искам да си чужд.
Дори да ме разкъсаш
на парцали,
от всяко късче
пак ще блика светлина.
Боли от думите ти -
ледени кинжали,
но всяка твоя грубост
ще простя.
Сарказъм - не?!
Недей!!!
Ела, вземи ме!
Защо се криеш
зад циничния си смях?
До кръв ръцете си
ще нараня,
но ще намеря
сърцето в тебе.
Не, не ме е страх
от болката,
от твоята присъда.
Обичаш ме!!!
Посмей го отречи!
С цинизъм криеш,
че ме искаш лудо.
Лудо...
Без мен не можеш.
Слей се с мен!
Мълчи...

[PurpleANGEL]

Красиви думи
отчаяно изречени във мрака.
Летят като куршуми,
а жертвата с боязън чака.
Къде ли е това, което търсиш?
И аз се чудя и със теб копая.
Дори душата си от кал да мърсиш,
със тебе търся, а какво... не зная...

[Gentiana]

Приятелю, ще търсим... Няма смисъл
да питаме какво, защо, къде?!
Съдба е. Господ тъй ни е орисал
да търсим вечно с плачещо сърце.
Все нещо ще открием - кал ли,злато?!
Дано е сродна, ласкава душа.
Да ни измъкне от житейско блато,
от тази блудкава, убийствена тъга.

[PurpleANGEL]

Надеждата гори във тебе, виждам,
но моята изгасна преди векове,
а сълзите ми като река прииждат,
съдбата оковите ми пък кове...

[Gentiana]

Надеждата е мъничка искрица.
Тя никога не гасне. Сляп си ти.
Очите избърши.Я, виж , звездица,
на твоя небосклон с любов гори.
Оковите сами си ги ковеме.
Съдбата в чудо вижда се от нас.
Да бъдем по-разумни май е време.
И докога със тебе няма да сме в час?!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

До твойта, грубата десница
заставам аз, с откритата си плът.
Сега ме удари... плестница!
Но не е плътски трепета на гръд...

До твоята бронирана фасада
заставам аз, по риза и без щит...
Сега, сега! Веднага ме нападай!!
Срази ме, но отвътре съм гранит!...

До своята залостена решетка
заставам аз, смирена занемях...
Оплювай ме, потъпкай всяка клетва...
Възкръсвам по-велика с твоя грях!...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Защото твоя грях
е моя грях,
и нищо знай
не ще го заличи.
Но забрави ти
дъхът ми леден,
побързай, сгуши се
там във твойта броня
от желязо и сребро...
Недей докосва моите черти,
недей разпалва в мене огън,
че в мъртвеца огън не гори,
а аз съм мъртва, защото ти ме
умъртви, ха сега посмей го отречи.

[dodic]

Много е хубаво Бравос [cvetee] [bravisimo] [namigG]

[Gentiana]

DEVIL_IN_HEAVEN,
DeTe_Ha_Xaoca  [inlovee] [shame]
Благодаря ви, момичета за красивите стихове.Извинявайте, че не ви отговарям в стих, но тази моя невярна муза пак започна да ми изневерява.

dodic-Благодаря и на теб. [heart__]

[DeTe_Ha_Xaoca]

Ама какичка няма нищо :) важното е че караш нашите музи да долитат на рамото ни когато четем стиховете ти :)  [kiss2]

[Gentiana]

Винаги...
Ако трябва, ще им заложа по един капан,да не ви бягат като моята [lol] [lol] [lol]
[happy heart]