Начало

[DANGER_LSD_F]

Здравейте, влизам в този форум от много време, но днес почувствах нуждата да се регистрирам. Това е първото нещо, което пиша, по-скоро есе, отколкото разказ, но се надявам да бъдете снизходителни. :)

...Тишината пронизва мрака като с нож, тишина и нейният крясък, толкова опияняващ и същевременно болезнен. Чувам собственото си сърце-учестено, сякаш искащо да ми каже нещо. Стиснати юмруци, спотаена въздишка, изминала пътя от дъното на душата ми, а спряна на устните. Очи искрящи, но не от щастие, обърнали взор към захвърлената в прашния ъгъл чест. А мислите са някъде далеч, при него.. някъде, където никой никога няма да ги види и почувства. Да, той също е далеч, а всъщност толкова близко. Горещите капки кръв от изранената ми душа още са по ноктите на съвестта...стичащи се бавно надолу, капещи по студения под. Пролет е, ала в мен е есен, дори шепотът на листата нашепва "сама", а съзнанието умира. На негово място би се родило нещо друго, нещо ново, но дали ще е същото? Няма я горещината от червеното на есента, само сивотата и пепелта от внезапна вихрушка. Мечтая за зимата-очистваща, изпълнена с очакване, мека..като неговото докосване. Вече не е толкова далеч, по-близо е, почти го виждам, стиснала силно очи. Усмивката му е като първата снежинка. Да, той е, наистина е той. Изведнъж всичко пак примира-сън, и отново съм сама. Капките кръв всъщност са сълзи, а снежинките-праха от стаята. Боли, но се усмихвам. Напук на всичко. А ударите на сърцето, което чувам, са не мои, а негови. Близо е, да ,толкова близо, че го усещам. Щастлива съм..вече.

[tonnny_bg]

Добър дебют.Добре си ни дошла! [cvetee]

[dylgokoska]

 [bravisimo]

[DANGER_LSD_F]

Благодаря :) Хора като вас ме карат да продължавам да пиша :)

[tonnny_bg]

Ех,колко малко му трябва на твореца. [inlovee]

[Gentiana]

 [a taka] [cvetee]