Стена!...

[{dulgokoska}]

Дните построиха си стена...
Погледи не стигат да я хванат...
И нагоре – чак до небеса
  / по-право ще е до тавана,
на който/ залепих за теб звезди
/ах, да знаеш как ги уговарях,
додето се склонят и с мир
по усмивката ти чиста паднаха/
където ти говореше с дъжда
/та какъв ти дъжд, разтекли се очите ми
нагоре, те горяха от ръжди
като злато за мечтите ти/

Горко! Горко! Защо стена?!...
Огради, граници и зидове...
Дните текоха като вода...
...и ето, че донесли без да спират...
Прегради тежки /всички видове/

[me4tatelka]

 [cvetee]

[Gentiana]

 [inloveee]

[Jane]

Стена! Стена! И как да я разбия?
Искам ли? А мога ли? Дали...
дали се пука като стъклена чиния
или е твърда като камък и гранит...
Стената ни ни пази
/като вещица/.
Стената е измислица от време.
Стената си издигнахме от липси,
стената ни боли. И ни отнема...

ПП. Много е хубав стихът ти, душко...  :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Уникална си ми ти, Слънчолинке... И грееш...  [heart__]