Къде отиде човещината у хората?

[`Fallen_Angel`]

но какъв извод можем да си извадим...че не можеш да си вършиш съвестно работата ако не взимаш достатъчно пари защото вече няма безплатен обяд никъде

Караш го да звучи ужасно грозно, когато това е нещо ужасно нормално...
Никой не е чак такъв ангел, за да работи за без пари.. Това е една професия, където си жертвал много - най-вече чувството ти да се трогваш толкова лесно, колкото другите.. Седиш и спасяваш сума животи, докато с теб се подиграва всеки 2-ри средностатистически човек.. и накрая на работния ден се прибираш в апартамент, където не можеш да се порадваш на децата си, защото цял ден си хабил нерви, не можеш да им донесеш един сок, защото парното е вдигнало цена .. и какво точно правиш - дупка в морето..
Айде, ще издържиш една година, втора година .. но това живот ли е... кое точно в тая шибана държава е живот ..

и в момента най-много ме е яд на нас, които си разказваме частни случаи, но ако сега ви предложа да идем някъде в Пирогов при децата, които са с тежки травми - точно кога ще идем?

Мамка му - или ще живеем достойно, или - не .. средно положение очеизбийно - няма

[FaLLeN_AnGeL]

Да,така е.Не отричам  :) Хората са по-спирепи и от животните...

[Don_NUTSO]

Аз съм на малко по-различно мнение, но това е защото съм субективна.

Майка ми е лекар и такива истории са ми до болка познати. Дори ще ви разкажа една случка, която ме потресе.. Майка ми е нощна и в болницата има само една кола, защото другата вече е изпратена на адрес. Получават се две обаждания в центъра. Едното е за паднал циганин, които крещи, че му е лошичко и псува наред. Две минути по-късно се получава обаждане за бебок, който е болен и с температура. Линейката тръгва за циганина, който просто се оказва, че се нужда е от внимание. Бебока умира. Лекарите, в един пристът на бяс навикват циганина и му обясняват какво е станало заради него. Той с редовния за тях номер, започва да се чувства ощетен и твърди, че ще ги съди в Страсбург, защото виждаш ли се чувства недооценен. И за кво всичко това, защото Видинската болница има само 2-3 коли за цял шибан окръг от 1000 цигани, които всяка нощ правят по 10000 обаждания, за да си говорят с някого, 1000 бабички, които ги боли сърцето, а си сочат корема.. а бебоци умират. Но най-много ме е яд, че политиците могат всяка година да си поръчват С-класа, защото старите им коли вече не са актуални, но не могат да оборудват болниците с по 2-3 нови линейки. Яд ме е, защото лекарите и сестрите бягат в чужбина, защото тук няма нито условия, нито заплата, нито отношение. И в тия условия балами като майка ми дават дежурства от по 24 часа, а отгоре на всичко, после дават и по още 12 в друго отделение на болницата, защото примерно в Детското има само един лекар.
Да, тия хора ви се струват коравосърдечни, но в Пирогов повечето лекари не издържат повече от 5-6 години, защото накрая или се пропиват, или получават инфаркт, което си е жив факт. Там се карат възможно най-тежките и фрапиращи случаи. Аз лично за себе си знам, че щях да се побъркам, ако ден след ден ми карат хора, които са на прага на смъртта, които дотолкова са обезформени, че вече не приличат на хора, а аз трябва да ги спася..

Но темата беше за друго..

Хората на улицата я подминават, подминават всеки, защото винаги ни е било страх да се набъркаме някъде, винаги ни е било страх да погледнем встрани и да видим, че там има нещо, което не е така както трябва. Във вашите разкази винаги помагат младите хора - те още не са свикнали, още не са станали дебелокожи и все още им пука. Винаги си мислим, че ще мине някой друг и ще помогне... съвестта ни гризе за малко, а после тотално забравяме, огрижени от нашите си ядове..

Толкова сме свикнали да си повтаряме, че това нашето не е живот, че вече забравяме, че и другите имат живот, който е ценен.. Ние сме забравили, че нашия си живот е ценен и тънем в ... Винаги си мислим, че на нас никой няма да помогне, защо ние да помагаме ..

Тъжно, а ...

ами бягат, майка ми забегна в Англия, върна се от Испания с надежда да се е подобрило нещо, първите дни не знаеше къде се намира, после влезна в час, започна си смените след седмица в болницата - точно беше по времето на стачките, за нещо се бяха вдигнали лекари и сестри за заплатите, и след обещанията на правителството кво се получило, стачката била за повишение от 20 лв., майка казала на колежките си бе вие луди ли сте да вдигате стачка за 20 лв., една чистачка взимала 230 лв. а една акушерка и повечето мед. сестри 260 и с увеличението щели да взимат сестрите 280 ... започна началото на януари в края на януари напусна болницата и сега е в Англия ... даже майка като се върна всички се радвали ала бала колко им липсвала и не давали на друг мястото пазели го, чакали я, и шефа на отделението отишъл и и казал "Кате не ги слушай - лъжат не си им липсвала чак толкова, никой не иска да започва в болницата на тия мизерни пари, а ти с какъв акъл си си дошла ми кажи ... ти си луда ..."
Аз и за друго се чудя, как една акушерка се издържа с такава заплата ... то е ясно, че ако не започне в частен кабинет ще забегне навънка ... ясно е

[`Fallen_Angel`]

Въпросът не е в бягането.. похвално е, че майка ти си е намерила място там, където оценяват по заслуги, но наистина не е това въпросът .. защото един ще си тръгне, друг ще дойде - но дереджето ще си е същото ...

Понякога ми се иска вместо тъпи разкази и бездарни стихове, да хвана да напиша нещо, което може да събуди някого, да стане и да живее... но накрая се отказвам, защото ми е по-лесно да повярвам, че падналия е мъртъв, отколкото да го ръчкам ( надявам се някой да разбере метафората, преди да ме захапе )

[{dulgokoska}]

"Никой не е чак такъв ангел, за да работи за без пари.."

то за ангели е ясно, че няма, но и Човек да има, няма средства, за да работи "без пари", а и да има... те се изчерпват за невероятно кратък период

примерът ти за децата... не вярвам никой да не се навие и не всичко е само на приказки
лично аз бих се притеснила именно заради онова, което вече казах/признах в по-горен пост... за което и мен ме е яд, но на дали скоро ще направя нещо по-сериозно по въпроса

всъщност, средно положение очеизбийно все още има, въпросът е Докога? и Дали не отива на наистина нямане?
за момента питането е риторично и посоката е ясна, което е жалко

[`Fallen_Angel`]

Както майка ми обича да казва - колко жалко, че не наследих акъла й.. - та, "Дори да достигнеш дъното, откъде си сигурен, че не е плаващ пясък"


А това за дечицата - хубаво, ще го пусна в отделна тема и ще видим  :)

[Don_NUTSO]

Въпросът не е в бягането.. похвално е, че майка ти си е намерила място там, където оценяват по заслуги, но наистина не е това въпросът .. защото един ще си тръгне, друг ще дойде - но дереджето ще си е същото ...

Понякога ми се иска вместо тъпи разкази и бездарни стихове, да хвана да напиша нещо, което може да събуди някого, да стане и да живее... но накрая се отказвам, защото ми е по-лесно да повярвам, че падналия е мъртъв, отколкото да го ръчкам ( надявам се някой да разбере метафората, преди да ме захапе )

Естествено е че въпросът не е в бягането, но системата принуждава хората, не може да задържи кадърните и ценните си кадри ... и от цялата история ние си патим ...

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

Ами за жалост е така - всеки гледа в собствената си паничка
и не се интересува от нищо,което не касае него ... това наистина е ужасно  [mhmmmm]