С усмивка върху устните

[Gentiana]

     

Под кожата ми пак си влязъл ти
печален залез с поглед теменужен.
Усмивка върху устните трепти
и те усещам съдбоносно нужен.
Кърви сред облачната ти душа
ранено слънце.Бавно то изстива.
Помръква погледът му.Тъмнина
обгръща всичко.Всичко става сиво.
По кожата си чувствам хладина -
какво рисуват пръстите ти тънки?!
Ранимата ми същност на жена
разцъфва в дланите ти като песен звънка.
И сивотата - дреха от  мъгла
съблича делникът.За празник се приготвя.
В живота има истина една -
не можеш в блатото да хвърлиш котва.

[ivorysoul]

много много е хубаво

[Gentiana]

 [hey sexy] [cool heart]

[DeTe_Ha_Xaoca]

 [plqs plqs] [plqs plqs]

[Dalechen]

Моят отговор на твоя стих е в ... намери го

[Kelly]

Може би вече го е намерила....Стихчето е прекрасно !!!  :)

[Gentiana]

 [bear] [намиг]

[Saffira]

Нямам думи  [намиг]

[Durzost]

ех блато - страстно, лепкаво, коварно,
защо потъвам в теб, защо? кажи ми,
да спрял съм се при теб, това е вярно,
не ме държи, и пътя ти върни ми,
засмукваш ме със свои диви страсти,
и вече лепнат пръстите, ръцете,
спри, аз съм твой, разкъсай ме на части,
но на душата не й взимай ти крилете...

[Gentiana]

Не съм те канила при блатото да идваш,
ти сам дълбоко си навлязъл , май...
Сега ме молиш да те пусна, но кажи ми-
кога изобщо бил си с мене ти?!

[vesselin]

     

Под кожата ми пак си влязъл ти
печален залез с поглед теменужен.
Усмивка върху устните трепти
и те усещам съдбоносно нужен.
Кърви сред облачната ти душа
ранено слънце.Бавно то изстива.
Помръква погледът му.Тъмнина
обгръща всичко.Всичко става сиво.
По кожата си чувствам хладина -
какво рисуват пръстите ти тънки?!
Ранимата ми същност на жена
разцъфва в дланите ти като песен звънка.
И сивотата - дреха от  мъгла
съблича делникът.За празник се приготвя.
В живота има истина една -
не можеш в блатото да хвърлиш котва.

Толкова малко думи и толкова много мъдрост.Аз съм книжен плъх и както е казал поета "Стиховете ти пак ще се четат".На първа страница!

[tonnny_bg]

Гео,прекрасно е .Поздравления от мен ,и от половинката .Невероятно мъдър стих.

[hugs and kisses]

[Zatoichi]

Проникновени размисли + 2(чувства) = прекрасен стих
[cvetee]

[Gentiana]

     

Под кожата ми пак си влязъл ти
печален залез с поглед теменужен.
Усмивка върху устните трепти
и те усещам съдбоносно нужен.
Кърви сред облачната ти душа
ранено слънце.Бавно то изстива.
Помръква погледът му.Тъмнина
обгръща всичко.Всичко става сиво.
По кожата си чувствам хладина -
какво рисуват пръстите ти тънки?!
Ранимата ми същност на жена
разцъфва в дланите ти като песен звънка.
И сивотата - дреха от  мъгла
съблича делникът.За празник се приготвя.
В живота има истина една -
не можеш в блатото да хвърлиш котва.

Толкова малко думи и толкова много мъдрост.Аз съм книжен плъх и както е казал поета "Стиховете ти пак ще се четат".На първа страница!

Ех, Веси  :)
Пак си изровил нещо старо и полузабравено  :)
С ценител като теб, просто няма как да се покрият в прах моите стихове. :)
Благодаря ти за това, че се грижиш те да са винаги на първа страница  [heart__]

[Gentiana]

Гео,прекрасно е .Поздравления от мен ,и от половинката .Невероятно мъдър стих.

[hugs and kisses]

Благодаря, Тони и на теб, и на половинката ти  :) [heart__]
А розите, които си ми подарила, са прекрасни  [inlovee]