Ден за прошка

Started by Gentiana, March 10, 2008, 00:03:30 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Ти, който раняваш
душата ми
и утрините ми
в транс танцуват
от болка упоени,
студени са пръстите ти,
когато очите ми изтриваш.
Вехне нежността
дълбоко във мене.
Нямам думи.
Нямаш думи.
Няма е и тишината.
Ти,наречен Порив безумен,
защо ли винаги
отварям ти се с душата?!

Искам светлина.
Искам ръце,преплетени с моите
да се смеят.
Искам тези бедни деца,
затворени в мечтите си,
как се сбъдват, да го умеят.
И недей отравя въздуха ,
който дробовете на щастието
ще поемат.
Днес бе ден за прошка.
Слаби са мислите ми ,
но искам своята да взема.

Прости ми...
Простете...
И аз винаги ще ви прощавам.
Сведена глава,
като клюмнало цвете.
На прага много любов ,
пред отворената врата,
ви оставям.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

vesselin

 [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [plqsssss]
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

Gentiana

 :flyingkiss: [flowers] [flowers] [flowers] [flowers] :flyingkiss:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vOsYcHnA_pRiNcEsA


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.