Какво би станало, ако времето беше смъртно, а мислещата материя-безсмъртна?

[XpacTa_lavista]

Темата ми е основно за разгрявка на мозъците, без да има някаква особена или спорна дискусия :) Как бихте си представяли обратната ситуация-времето като четвърто измерение във Вселената, да беше нещо временно и преходно, а нашите мозъци, като най-висша проява на развитието на материята(поне която познаваме), бяха безсмсъртни? Ако модераторите преценят, може да преместят темата в "Забава".  :)

[Lake_Lady]

Сега се замислям, че коренът на думата "временно" е именно думата "време"...  [lol]
А какво би имало, ако няма време? Безвремие?... Съществува ли вчера или утре, ако не съществува в съзнанието ти? Колко време е минало, ако загубиш представа за време?... Хмм...
Може би трябва да уточниш какво имаш предвид, като споменаваш безсмъртието на мозъка - мозъка, душата, духа...?  :)

[XpacTa_lavista]

Мда, малко неточно подадох темата [shame] Материята става една постоянна величина и ръководи времето, вместо то нея. Аз си го обяснявам като възможност да се живее константно от зараждането на Вселената до края й без ограничения и плюс това в цялото пространство. Телата ни ще знаят кое нещо в кой момент и къде да се случва, но няма да могат да преместят ябълка, например(защото тя също ще е константа). Ще сме безсмъртни, но няма да сме подвластни на законите на статиката и динамиката, защото такива няма да има.  [oops] Едни и същи обстоятелства ще ръководят всичко и ще са закон, без това за време. По тази логика би трябвало самите ние да сме този закон и/или част от него, а останалото да е просто боравене с миналото, бъдещето и настоящето до правилата, които за заложени в нас, тоест в този закон. Това трябва ли да означава, че ако Бог е правило, то тогава за него времето е нещото, с което той борави както си иска. В състояние ли сме да стигнем до неговите възможности. Леле какви глупости пиша [oops]

[Lake_Lady]

Не, не са глупости, просто трябва да подредиш малко изреченията... [think2]
Защо законите на динамиката няма да действат? Неподвижни ли ще сме? Или имаш предвид, че все пак време ще има, но то ще ни е подвластно?

[tuik]

XpacTa_lavista интересна тема... В момента чета една книга по въпроса "Многоизмерен скок в края на времето" се казва... И понеже я чета в момента съм силно пристрастен в отговора си...
Значи, ако игнорирам това което чета в момента и отговоря директно трябва да кажа:
Ще си умрем от скука... Поне ако сме на този етап на мозъчно развитие (копи-пейст, клониране до безкрайност и творческа дейност единствено за да се изтъкнем пред останалите... голям смях, гръцка митология Хера се дразни на Атина защото не е нейна дъщеря, а само на Зевс), ако сме в някаква по-висша форма на съзнание и обръщаме внимание на всяко нещо което можем да сътворим, от самите себе си, защото искаме да творим заради самото творене, нещата ще са по интересни...
Все пак ще включа някой размисли от книгата която чета, там не се предполага липса на физични закони, а само кронтрол върху тях, при това положение, ние решаваме дали на земята да има гравитация или антигравитация, и ако решим да има отблъскване всичко което е тук се разхвърча в космоса... Ако решим можем да сменим закона за енергията и вместо той да е E=m . s  да гонаправим Е= m/s или обратното с което да дадем предимство на една от двете дадености... Ще можем да променим всички аксиоми както си искаме... Нали на тях се основатат теоремите и повечето физични закони в света, в който живеем... При наше надмощие на времето и наш контрол върху него, ще можем и не само ще можем, а че бъдем навсякъде и във всяко Сега... Това е огромно поле за експерименти, за което доста хора от доста време мечтаят... Някой дори го предричат, но дали е в просто само химера или имаме възножност да направим този скок в свят с 4 измерения, лично за мен е доста неясно... :)

[XpacTa_lavista]

Lake_lady, аз си го представям горе долу в главата, но ми е малко трудничко да го разпиша така [shame] Сега като прочетох и написаното от tuik, се позамислих относно коването на самите закони. Хареса ми това за навсякъде и във всяко едно Сега. Смята се, че човек скача точно към такъв етап на развитие, но все още сме в някакъв много ранен стадий и сме подвластни на материята и законите повече, отколкото те на нас. tuik, на кого е тази книга?

[Lake_Lady]

Мда, интересна книжка, Туик. Сподели коя е.  :)
Мисля си, че трябва да се засегне и другата страна обаче. Не само материалната, за физичните закони и прочие. Какви ще бъдат хората тогава? Дали ще са всезнаещи? Ще станат ли богове? Ако да, какво ще стане с Бог /ако примемем, че го има/? И как ще се овладява подобна сила? На мен ми се струва, че всичко това го е имало. Сетих се за книгата на Мулдашев - "От кого сме произлезли". Там се говори за атлантите, за лемурийците, за расите и цивилизациите преди хиляди години, които са умеели невероятни неща... Може би просто човечеството е изживяло регрес.  [mhmm]

[tuik]

Lake_Lady, говори се за 12 измерения и факта, че наближава сблъскване на световете и възможност за прескачане от триизмерем свят в четери измерен, не би ни направил богове (циритам небуквално, трудно е да имам собствено категорично мнение по въпрос от такова ниво, без лично аз да имам голям опит и знания в метафизиката), просто би открил нови полета за изява и проучване за хората... Прескачането в свят с повече измерения става чрез покачване на честотата на трептена на телата, говори се за светлинно тяло (честотата на трептене се покачва до степен която позволява на светлината до известна степен да бъде погълната от тялото и то започва да свети, както в някой фантастични фиилми...), за мисъл-форма (самата мисъл за нещо го кара да се появи, защото всичко съществува и новата възможност да бъдем навсякъде в пространството и времето ни позволява да оформяме светът около нас като сами избираме какво да вземем от дадена време-пространствена точка, да комбинираме различни време-пространствени точки и да градим реалността си както на нас ни харесва)...
Книгата се казва "Многоизмерен скок в края на времето" и е на Николай Коларов, издадена от издателство "Аратрон" през 2004 г.

[XpacTa_lavista]

Искаш да кажеш нещо като отключване на формула за привеждане на тялото от три в тетраизмерен модел с възможност за обогатяване със знания от цялата Вселена, тоест разполагане със значителни възможности за черпане на информация. Нещо като откритията на Да Винчи и Менделеев, които са постъпили по подобен начин в паметта им? Книгата звучи доста интересно. Някъде другаде бях чел за 10 измерения-4 в нашия свят и още 6 в антиматериалния...

[tuik]

Значи става дума точно за смъртта (краят) на времето, всяка смърт води до неподвижност, а при една неподвижност на времето то може да се анализира много по-добре (като да речем един лъв, когато е в свободно състояние той избира каква гледна точка за себе си да ти даде, той може да застане в профил в анфаст и както се сетиш, но ако го упоиш или убиеш ти си избираш как най-добре ще видиш това което те интересува...). Ще ти дам тази книга да я видиш ако се видим, мен малко ме издразни, защото е писана в малко сектантски стил, но ако те интересува можем да се видим и да ти я дам...
Не знам до каква степен ще повлияе на мирогледа ми, според който ние живеем във двуизмерен свят, едното измерение е пространството (със трите му подизмерения), а другото времето (на което сме намерили само едно измерение, но това не означава поне според мен, че то е праволинеино и едноизмерно)... Всъщност осъзнаваме и наличието на трето измерение - енергията, но докато не изучим напълно времето то ще си остане загадка... Най-странното е, че вече имаме най-важната формула за него (енергииното измерение) E=m.s и че успяваме да използваме голяма част от капацитета му, а дори не го приемаме като като такова (Измерваме ампеража, волтажа и ватовете на тока, силата и честотата на светлината и т.н., а отказваме да признаем енергията за измерение)... Предстой ни да откриваме много неща наистина, както е казал Нютон "Аз съм едно дете което си играе на плажа, без да знае колко е голям океана..." или нещо подобно...
Много се радвам, че пусна тази тема, защото отдавна не съм водил разговор за тази неща и май изоставам в мисленето си в тази посока... :)

[Barbarian]

Темата ми е основно за разгрявка на мозъците, без да има някаква особена или спорна дискусия :) Как бихте си представяли обратната ситуация-времето като четвърто измерение във Вселената, да беше нещо временно и преходно, а нашите мозъци, като най-висша проява на развитието на материята(поне която познаваме), бяха безсмсъртни? Ако модераторите преценят, може да преместят темата в "Забава".  :)

"Времето е физична величина, измерението, в което настъпват промени и което измерва продължителността на състоянията"
Обърнете внимание на "...в което настъпват промени и което ИЗМЕРВА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА СЪСТОЯНИЯТА" !
Та,ако времето "умре" ,спре,то значи и промените на състоянията са спрели....няма промени,всичко е застинало. В тоя случай пре спокойно можем да сметнем,че всяка материя-жива и нежива автоматично е станала (е) безсмъртна,както и че никога не е съществувала. Което е абсурдно.
Друг е въпроса,че "времето" е абсолютно абстраткно понятия (величина) измислена от човеците за да могат просто да си отчитат,измерват протеклите и бъдещи (пресмятани от тях) промени в състоянията. Та една величина,която практически не съществува,а е измислена за удобство или да служи няма как да спре,умре,изчезне и тем подобни.
Времето тече,защото има промени в състоянията,ако няма промяна в състоянията,няма нужда от величина "време". Да,именно нужда,защото тя и нищо друго е породила понятието,величината "време".
Т.е. без нужда от "времето",а тя се поражда от желанието ни да измерваме промените в състоянията,то-времето не съществува.Т.е. спирането на едно понятие,няма как да спре промените в състоянията и в цялост промените. Докато обратното,а именно спирането на промените,автоматически води до спирането,липсата,ненужността от величина,която да ги измерва.
Не знам дали успях да оябсня какво имам предвид,но...като най-прост пример мога да кажа-Промени в състоянията и изобщо промени е имало и преди да е съществувало понятие,величина "време",тъй като това е измислено от хората. Т.е. промени в състоянията и изобщо промени е имало и ще има дори,ако няма кой да ги измерва.

[XpacTa_lavista]

tuik, искаш да кажеш, че всъщност трите оси не са строго вмъкнати в материята, а са време, с условна посока напред, материя, с условна посока настрани(разширяването на Вселената) и енергия, с условна посока нагоре(прогрес на материалните тела с вътрешноприсъщите им енергийни свойства и развитие на духа). Времето идва особено трудно познаваемо, тъй като то мени своята скорост във всеки един момент. Надявам се правилно да съм те разбрал. Тук правилно отбеляза варварина, че времето не съществува като реална величина. Неговото балансиране е създадено от хората-нагледен пример е часовника(отношение с материята), а истинската му характеристика е много по-гъвкава и дава възможност по-голямо опознаване(времето като отношение с енергията).
Съвсем наскоро учени успяха да пренесат частици във времето. Малко ми е мътна теорията за относителността, затова въпросът ми е-това доказва ли я, оборва ли я, или и двете едновременно?  [oops]

[tuik]

Да нещо такова, но нека заменим думата материя с пространство, защото качествените характеристики на материята могат да попаднат в още една различна категория... Ти постави посоки на трите изменения, който са в хипотезата ми, те всъщност нямат значение защото всъщност променят само гледната точка (като това дали гледаш един предмет изправен или легнал, той си остава същия предмет). Варварина правилно отбеляза, че времето не съществува като реална величина, но пространството и енергията бих казал също... те също са били измислени от хората за да си обясняват промените... И ако времето дава отговор на въпроса "Кога?", то пространството дава отговор на въпроса "Къде?", а енергията отговаря на "Защо?"... Вярно е, че времето не е достатъчно добре изучено и сегашните мерни единици за него вероятно са доста погрешни... Всъщност има още много мерни единици за времето освен, часовете и датите... Зодиакалните знаци също могат да бъдат такива и са в Тибет да речем (разбира се не точно като зодиалакни значи, но нещо подобно, отчита се годината на петела, годината на змията и т.н.)... Предполагам си чувал, че в древен Китай нещата не се разглеждат със причинно-следствената връзка, която ние сме свикнали, а като неща който обичат да се случват едновременно... Представи си времето не като права линия, а като спирала, като конец за щиене върху макара... Ако с един маркер прокараш линия по дължината й и след това развиеш конеца, на сравнително равномерни интервали ще има оцветяване(неща който се случват)... Не е задължително всички измерения да са линейни, но ние хората обичаме да вървим по прекия път и затова тръгваме напред, неспособни да разберем, че по този начин може би удължаваме разстоянието...
Офф... Мързи ме да мисля вече... Хайде утре ще продължим...

[Feanor]

Варварина правилно отбеляза, че времето не съществува като реална величина, но пространството и енергията бих казал също... те също са били измислени от хората за да си обясняват промените...

Ъ? [oops]
Чакай малко, мислех, че боговете са били измисляни от хората за да си обясняват промените. Как точно не съществуват времето и пространстовто като реална величина? А като какво тогава? И защо трябва да разглеждаме енергията като измерение, при положение, че тя е характеристика на материята, при това не единствената?

[tuik]

А защо не се опиташ да приемеш материята като характеристика на енергията, вземи за пример един фотон да речем... Ние живеем в свят със маса, а основнен носител на масата са протоните и неутроните, въпреки това са доказани и електроните (тяхната маса е символична, но имат много силен заряд), защо да не приемем че има и свят на енергията където са важни точно те (електроните), но се знае и за частиците с маса но ниска енергия... Антиматерията е доказана вече, възможностите за гадаене са освободени, лесно се изграждат теории някой дори се доказват точно на този принцип (първо като хипотези който изглеждат алогични на даден етап, но след това изниква нещо и се правят опити който ги доказват...).