"Мъчно ми е, не че съм пиян, а че утре пак ще изтрезнея!"

[kalista]

И без капка свян викнах я:
"Ела да ти налея!
Мъчно ми е, не че съм пиян,
а че утре пак ще изтрезнея!"

Дамян Дамянов

Емоции нямам. Нито пък чувства.
Сякаш раковина с отдавна напуснал обитател.
Празна съм, горчива, пуста -
имам си само съвестта за приятел.

Обичам разговорите среднощни със нея -
на по чашка клюки си разказваме:
- "Говори, аз горест пак ще ти налея!"..
До съмнало стари рани си показваме,

Миналото глътка по глътка възкръсваме,
гори ни гърлото, гори и сърцето.
Споделяме си без да се прекъсваме,
ала посърва с думите лицето...

Наливам й чаша поредна:
"Догоре, догоре.." - тихо мълви.
изсипвам капка последна,
самотно шишето стои.

Мрачно е и тихо в празната стая,
какво да си кажем повече няма.
Мълчи приятелката предвещаваща края,
вглъбена в снимка на стената подпряна.

Показва тя първата ни среща,
мигът на първото разочарование.
Момичето направило грешка,
изгубило се в порочно обаяние.

Момичето сега жена е.
Смехът превърнал  се в усмивка жалка,
всичко е нея май лъжа е -
твърди подпряна на стената снимка малка.

И надежди няма. Нито път изкуствени мечти.
Сякаш парижки скитник под мостовете на Сена,
сама със празната бутилка тя лежи,
а в ръцете стиска стара снимка изгорена...

[tonnny_bg]

Това ми припомни един стих на Мадлен Алгафари. [flowers]

Ода за женските сълзи.

Тя плачеше ,когато я дърпаха за плитките.
когато момчетийте замерят с прашка птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака ,защото го изгуби.
Тя плачеше когато оставаше сама.
За старите си кукли ,за мама ,за дома.
Когато се омъжи ,очите си изплака.
Когато го изпращаше и срещаше на влака.
Тя плачеше когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо,не питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив ,за тези без сърца.
Тя плачеше ,когато децата отлетяха
и къщата ,и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха,пак плачеше -щастлива.
И тайно тихо плачеше ,когато си отиват.
А после плака гордо ,когато стана баба.
от болка пък -че ставаше по-немощна и слаба.
Тя плачеше когато оплакваше мъжа си .
Преди да го последва през сълзи каза на сина си:
-Е,сине,поплачи си ,но знай :Аз съм много щастлива жена,
защото съм имала шанса да плача за всичко това! :)

[kalista]

 :) [cvetee]

[me4tatelka]

 [sad3] [gu6]

[I`Hate`you]

Хубаво е!Браво! :)

[Don_NUTSO]

aplaus2

[kalista]

[FANTASY]

Уау... Просто... Думите не стигат само залата е на крака и ръкопляскания се чуват.