"Така е най-добре за теб!"

[Sehnsucht]

Раят е там, където си го направиш  :p

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Не съм съгласна, но няма да споря. :)

[неземен]

  Човекът е същество изтъкано от доста силни чувства. Затова трябва да се внимава кога точно се дава съвет, защото той може да бъде посрещнат "на нож". Също така един съвет накланя везните на равноправието и единият неминуемо ще се почувства като пълен глупак, а никой не обича да се чувства така.
  Аз лично съм привърженичка на разговора, където се изясняват + и -, където също така се изисква много търпение, за да защитиш и обясниш мнението си, но според мен е по-правилно от "Аз ти казах!" :)
  Според мен един приятел или близък човек ще ти обясни през какво ще минеш, а не точно, че ще се изпариш. А дори и да го направиш, няма да седи и да цъка, че не си го послушал. Все пак някои житейски уроци се учат на собствен гръб и когато им дойде времето.
  Не можем да спасим някой, който не иска да бъде спасен. Можем само да се надяваме, че е достатъчно голям, за да се справи...

Пък и се сетих за един мой любим филм... В него мъжът спаси жена си, когато остана с нея в Ада, а не, когато се опита да я изведе оттам..

Привет!
Относно тактичността,деликатността,чувствата си права.Това е елементарно.Начина на даване на съвет на близък,като се отчита характера и спецификата  на човека е от голямо значение,за да го приеме или отхвърли.Това е само форматата.Ние говорим за съдържанието.СЪВЕТА КАТО ТАКЪВ ИЗКЛЮЧВА НАЛАГАНЕТО.ТОЙ Е ЕДИНСТВЕНО И САМО ЕДНА ПРЕПОРЪКА.НИЩО ПОВЕЧЕ.За да се разбере и приеме навременен и умен съвет,от съветвания се иска интелектуално да е на ниво близко до това на съветващия.От човек можеш насила да вземеш нещо,но ум и разум,СЪВЕТ
насила не можеш да му дадеш.Глупака се учи само от собствения си опит,умния-и от опита на друите.Затова учим,четем книги,гледаме филми и тн,за да се учим от чуждия опит и не повтаряме грешките на другите.Човешкия живот е кратък и не стига,за да извършим всички възможни грешки и да се поучим от тях за собствена сметка.ГЛЕДАМЕ,МЪЧИМ СЕ ДА СЕ ПОУЧИМ И НАУЧИМ ДА ПРАВИМ ВЪЗМОЖНО НАЙ-МАЛКО ГРЕШКИ.а ТОВА НИКАК НЕ Е ЛЕСНО.Филма не съм не гледал.Ако някои приятел реши да се дави и ако не приеме моя приятелски съвет да не го прави,само от съчувствие и солидарност не бих удавил заедно с него.И да искам не мога,защото мога да плувам отлично.
Приятен уикенд:неземния

[неземен]

И аз мисля така, но въпроса беше друг. Често в стремежа си да не нараним близките си, или да ги предпазим от нещо, ние си позволяваме да взимаме решения вместо тях... за тяхното добро... А дали е правилно? Дали успяваме винаги и дали изобщо успяваме да действаме в тяхна полза, или по-често ги нараняваме и лишаваме от нещо уж за тяхното благо? Просто се размислих и в съзнанието ми изникна този цитат от Вовнарг... интересно ми е да разбера и други гледни точки по въпроса... :)

[cvetee]За въпроса.
Този проблем е между родители и деца.Чужд човек не може да взима решения вместо теб.Родителите често са мъчат да налагат най-правилните според тях решениия на собствените си деца,малки и голями.Чуждият,неродител,приятел,другар,партньор и тн.може да дава съвети.Такава е нормалната житейска практика.
Родителя,майката,бащата,като се опират на собствения си опит от живота и знанията си за нещата и хората,и знаят и познават,(така мислят поне)добре собствените си деца,често се опитват да им натрапят и наложат решения,които не се харесват,не съвпадат с вижданията на младите.Твърде често срещано явление.Като се опитват да направят най-доброто на техните мили скъпи и драги дечица.За тях,децата им си остават тяхни деца,макар че сина е на 20, а щерката на 18.От там и проблемите.Често родителите са прави.Но има и не малко случаи,когато в желанието си да са полезни им натрапват(ако успеят,разбира се)решения,с които ги правят нещастни за цял живот.Примерно.
Бащата е лекар или адвокат и изкарва добри пари.Събрал е литература,има връзки,опит,харесва си работата,има добра клиентела.Много му се иска да някой да продължи неговото дело,да му остави и клиентелата.Кой? Дъщерята или сина естествено.И се мъчи,като понякои път прекалява в старанието си да направи поне един от тях лекар или адвокат.И често успява по един или друг начин.Ама дъщерята обича музиката,иска да стане музикантка,сина,математиката.Както се казва,гайдар къща не храни.Даскалите знаем на какво положение са.До вчера стачкуваха поради малки заплати.А доктора с добра клиентела,на преглед-20-ка.За седмица изкарва толкова,колкото щерката като музикантка, а сина като даскал не може да изкарат за месец.И навивките започват,като поняко път успяват.Той става пишман лекар,като само през свободното си време си мисли и се занимава с математиката,а щерката адвокатка,която си мисли само за Бах и Моцарт.Въздиша по музиката и през свободното си време ходи по концерти и вкъщи свири на пияното.И НАИСТИНА,МАКАР ДОБРЕ ОБЕЗПЕЧЕНИ МАТЕРИАЛНО,СЕ ЧУВСТВУВАТ ИЗИГРАНИ ОТ ЖИВОТА И НЕЩАСТНИ.
зАЩОТО са се оказали слаби,не са откликнали на зова на сърцето си,а са ПОСЛУШАЛИ майка си и баща си.Не са направили всичко,което са могли,да опитат поне,да се реализарат в живота така като са искали и мечтали.

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Склонна съм да се съглася. Не съм материалист човек, но... Само с мечти не може да се живее. Навън има едно нещо, наречено действителност, с което, ако не можеш да се справиш те смазва и погубва. Разбира се, че човек трябва да следва мечтите си, да гони целите и стремежите си, но понякога е уместно да се действа практично и разумно, защото парите не са всичко, но тежко му който ги няма, защото ако днес си сам и ти стига само единия пакет цигари и един сандвич, то утре ще имаш семейство, за което да се грижиш и към което ще имаш отговорности. Както се казваше в една мъдрост, която ще цитирам по памет: Когато сърцето пее от любов, разумът трябва не да припява, а да дирижира!

[неземен]

Когато сърцето пее от любов,раумът не трябва да припява,а да дирижира.Жестока поговорка, неетична и мноого вярна.Ако се оставиш разума да е диригент в любовта,сигурно ще се омъжиш по-сметка,ще бъдеш обезпечена добре материално,но щастлива,едва ли.Много рядко богатство и голяма любов вървят ръка за ръка.Много жени се продават за пари.Колкото е по-цената е по висока. Това е в гена на 90% от жените.За да продължи рода,което си е нейното основно предназначение,инстинктивно търси сигурността и спокойствието,което дават многото пари.За да са обезпечени добре децата,от кой са- не е толкова важно.Работата свършена,родът,природата -доволни.Този розов облак ,любовта,е изчезнал отдавна.Останали са полът,популацията и сметките.Знаеш ли в какво е трагедията на богатите и известни мъже.Никога не е сигурен човека,че е намерил,че се жени за жена,която обича него самия,а не  парите му.Оказва се често,че второто е по-вярно.Загуби ли богатството,славата,губи и тази,която го е "обичала безкрайно".

[Sehnsucht]

  Човекът е същество изтъкано от доста силни чувства. Затова трябва да се внимава кога точно се дава съвет, защото той може да бъде посрещнат "на нож". Също така един съвет накланя везните на равноправието и единият неминуемо ще се почувства като пълен глупак, а никой не обича да се чувства така.
  Аз лично съм привърженичка на разговора, където се изясняват + и -, където също така се изисква много търпение, за да защитиш и обясниш мнението си, но според мен е по-правилно от "Аз ти казах!" :)
  Според мен един приятел или близък човек ще ти обясни през какво ще минеш, а не точно, че ще се изпариш. А дори и да го направиш, няма да седи и да цъка, че не си го послушал. Все пак някои житейски уроци се учат на собствен гръб и когато им дойде времето.
  Не можем да спасим някой, който не иска да бъде спасен. Можем само да се надяваме, че е достатъчно голям, за да се справи...

Пък и се сетих за един мой любим филм... В него мъжът спаси жена си, когато остана с нея в Ада, а не, когато се опита да я изведе оттам..

Привет!
Относно тактичността,деликатността,чувствата си права.Това е елементарно.Начина на даване на съвет на близък,като се отчита характера и спецификата  на човека е от голямо значение,за да го приеме или отхвърли.Това е само форматата.Ние говорим за съдържанието.СЪВЕТА КАТО ТАКЪВ ИЗКЛЮЧВА НАЛАГАНЕТО.ТОЙ Е ЕДИНСТВЕНО И САМО ЕДНА ПРЕПОРЪКА.НИЩО ПОВЕЧЕ.За да се разбере и приеме навременен и умен съвет,от съветвания се иска интелектуално да е на ниво близко до това на съветващия.От човек можеш насила да вземеш нещо,но ум и разум,СЪВЕТ
насила не можеш да му дадеш.Глупака се учи само от собствения си опит,умния-и от опита на друите.Затова учим,четем книги,гледаме филми и тн,за да се учим от чуждия опит и не повтаряме грешките на другите.Човешкия живот е кратък и не стига,за да извършим всички възможни грешки и да се поучим от тях за собствена сметка.ГЛЕДАМЕ,МЪЧИМ СЕ ДА СЕ ПОУЧИМ И НАУЧИМ ДА ПРАВИМ ВЪЗМОЖНО НАЙ-МАЛКО ГРЕШКИ.а ТОВА НИКАК НЕ Е ЛЕСНО.Филма не съм не гледал.Ако някои приятел реши да се дави и ако не приеме моя приятелски съвет да не го прави,само от съчувствие и солидарност не бих удавил заедно с него.И да искам не мога,защото мога да плувам отлично.
Приятен уикенд:неземния

А аз не съм съгласна, че съдържанието е важно...  [lol]
Един афектиран човек не се нуждае от умозаключения, а от подкрепа
Мога да му/й цитирам най-различни книги, философи, писатели, учени хора и да му/й разправям за моя пребогат опит и как всъщност не трябва да постъпва така. Какво от това?
Принципно съм съгласна, че трябва да вадиш от 7 кладенеца вода, но в такива моменти мисля, че човек има нужда от човек до себе си, а не от всезнайко. Да, трябва да седнеш и да говориш с него, но не, за да му казваш как греши, колко глупаво постъпва, а просто да му изясниш ситуацията, за да може да я погледне обективно и да го изслушаш какво смята да предприеме. Не всичко се върти около нашия или чуждия акъл.
А относно филма ми .. препоръчвам ти го, там става дума за много повече от едно давене. Но иначе, когато някой реши да се дави - влизаш с него във водата и го държиш до теб, за да знае, че го разбираш, че не е сам, че все пак си му някакъв и си заслужил този "пост", а не му четеш Библията и колко е лошо да се дави.

[неземен]

Здравей!Нещо не си наясно.Ако някой удавник се хване за теб и не си обучена как да го нутрализираш,100 на 100 ще повлече и теб на дъното.Спасяването на давещ се не е проста работа.Давещия и за сламка се хваща,а хване ли се-пускане няма.В резултат,2-ма удавени.Един откачил и един найвник.Пълно фияско за спасителя.Та откачи ли някой,или психиатър,или Бог да го прости.Всеки е свободен да прави с живота си каквото намери за добре.

[Sehnsucht]

:) :)
Надявам се правиш разлика между онагледяване на изказване и истински удавник..
В примерът ти се подхваща темата за това, кога точно се оказва помощ, каквато видях някъде в този раздел. Там се споменава, че помощ се дава на човек, който е готов за нея, има истина нужда и същевремено няма да ти захапе ръката.
Психиатри много, но истински приятели и близки малко. Нима, когато някой мой близък плаче неутешимо, аз трябва да го изпатя някъде си, защото не съм квалифицирана? Или да му хлопна вратата, понеже ще наруши моя душевен покой?
Точно тук е разликата между гол съвет и се оправяй сам и гол съвет и аз ще съм до теб :)

[stranger]

Сещам се за една реплика от любимой мой филм (нещо много намесихме филмите, ама те нали са отражение на реалността), та в тази реплика се казва: "Паднеш ли ти, падаме и ние" ("Обратна тяга").
Понякога е хубаво да знаеш, че на този свят има хора, които биха паднали заедно с тебе, но най-хубавото е, че една такава реплика може да те мотивира, да те накара да се съвземеш, защото ти показва, че си отговорен и за други хора, а не само за себе си.

[Lake_Lady]

 [lol] Ето ви още една реплика - "Скочиш ли ти, скачам и аз" /"Титаник"/.  [lol]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [smeeh] Земноводно - ти изби рибата! Няма филм на който да се бях смяла повече, отколкото на тоя! [lol]

[Lake_Lady]

[lol]  Той Лео от зор го е казал - онази като го стисне и няма пускане, братче, ще - не ще, ще скача...  [lol] А рибата ми е защитен вид, никой да не ми я избива!   [evil]

[stranger]

Здравей stranger!
Фразата "Паднеш ли ти,падаме и ние",понеже е извадена от контекстта сигурно-ми звучи малко странно.
1.Ако е бой.Боят продължава,който и да е загинал първи.Боят продължава,докато не спечелят или загинат всички,или останалите живи успеят да се изтеглят.
2.Ситуация.Заедно сте.Приятеля ти загива,ти оставаш жив.Въпреки усилията,не си успял да го спасиш.Е,...да мреш ли и ти?
3.Умира любим(а),близък,приятел...И ти ли за компания?
Вариантите са милиони,много...
Хората загиват заедно,при катастрофи,бедствия от голям мащаб,групово.
НАРМАЛНОТО Е ... ЧОВЕК СЕ РЕЖДА ГОЛ И САМ,ДА СИ ОТИДЕ ПО СЪЩИЯТ НАЧИН.Както и става обикновено.
Аз така мисля.

:)

Здрасти, неземен. Ще пресъздам сцената от филма, доколкото я помня.
Команда пожарникари гасят пожар в някакъв склад, изведнъж подът под тях пропада и единият пада, но друг го хваща, после трети хваща втория и така... В тази своеобразна върволица от хора, в която всеки се е вкопчил в другия, всичко зависише от този, който пропадна първи. Той висеше във въздуха, държейки се с една ръка за ръката на първия от колегите му, подали му ръка. По едно време започна да обяснява как не издържа, как ще се изплъзне, как ще падне, тогава и последва фразата: "Паднеш ли ти, падаме и ние." Висящият свободно се мотивира, събра сила и желание за живот и всичко завърши благополучно.

Конкретно на въпросите ти ще отговоря така. Има един-двама души, за които вероятно, не казвам със сигурност, всичко е въпрос на ситуация, но да, вероятно бих ги държал за ръката и бих им казал тази реплика. Не за друго, а защото си мисля, че те биха сторили същото за мен. Но кой знае...


ПП: И човек не се ражда сам ;)

[неземен]

Здравей"
И аз съм гледал на филм нещо подобно.Отдавна беше.Тази ситуация е абсолютно нестандартна и има малко общо с живота.Да рискуваш има смисъл дотолкова,доколкото има поне малка надеждица да успеш да помогнеш при много опасна ситуация.Това е морален въпрос,а и количеството надежда нещо много субективно за всеки отделен човек.Там,където някой не би намерил никаква надежда,друг,с друг ум и психика би намерил и би рискувал.Когато има дефицит на време,ситуацията се развива за минути и секунди,всеки  реагира различно.Да се вземе най-доброто решение,без предварителна подготова,адекватна на подобни ситуации,е много трудно за дилетанти.Но да загинеш и ти понеже загива вожда,приятеля,без никакъв шанс да му помогнеш и надежда да го спасиш.Е меко казано- неразумно.Когато шансът е нулев да загиваш и ти(така,за компания),не виждам смисъл.Вместо един ще имаме двама загинали.Май съм се изразил или разбран неточно.Човек се ражда сам(майка му го ражда,приятели...не му правят компания) и умира,поставят го в ковчега пак сам(няма желаещи да легнат заедно  него в ковчега да му правят отново компания),такА че, човек наистина Е ОБРЕЧЕН ДА идва и си отива от този свят...САМ.