Размисли без страсти

[Zatoichi]

     Ако човек се замисли до какво могат да доведат размислите му върху някои фундаментални акценти от човешкото съществуване,то той бързо би размислил по въпроса  за замислянето.И съвсем оправдано.Възможността дори да се допусне,не да се осъзнае,само да се допусне,че Бог никога не е имало,няма и няма да има,че любовта,в този смисъл,в който се е мислела винаги,не е това,което е,че индивидът и личността в индивида са почти в максимален процент предопределени и че действителността,този ,,калейдоскопичен поток от впечатления",който зовеме свят,не е нищо друго освен добре организиран абсурд,може да накара същия тоя замислящ се човек,колкото и оптимистичномислещ да е,да се почувства,меко казано,смутен.А ако е с по-халтави нерви,като нищо може да реши да си спретне един коктейл от бучиниш...
За да докажа,че не съм нихилист ще опитам да се обоснова.
     По въпроса за божественото,откъде да започна...Считам,че и трите големи монотеистични религии днес – Юдаизъм,Християнство и Ислям – не са с нищо по-добри(или пък по-лоши)от вярванията на австралийските абуригени или тези на пигмеите от централна Африка.Всички те претендират за монопол над ,,правия път",който е обаче толкова ужасно,гротескно,невъобразимо крив,колкото само една подобна фикция,плод на природната ни наивност,може да бъде.Какво е религията?За мен тя е невероятно ефективен синтез между невежество и желание за власт.Как все пак слабият човешки ум да си обясни постоянно заплашващата го природа и нейните чудеса,смъртта и живота, освен с някаква свръхестествена воля и как по-добре да се набутат агънцата в кошарката,или иначе казано,да се контролират масите,освен посредством спекулацията със същата тази воля?Съвсем закратко ще обърна погледа си,изпълнен,не,преизпълнен със съмнения към така наречените авторитети.Спирам се на Библията.Тази свещена книга!Това велико многоепохално събитие!Това Божие откровение,осветляващо душите ни!Тази художествена измислица! Това безбожно празнословие!Тази ,,свещена глупост"!(моля,вярващите да не ми обръщат внимание,не обиждам никого,просто изхождам от лично становище)
     Едно време номерът може и да е минавал,ама е минало и едното време.Днес е всеизвестно,че Библията всъщност представлява един сборник,побиращ текстове многократно преправяни,разширявани,съкращавани,фалшифицирани,въобще подлагани на толкова много манипулативни клисарски операции,че до нас не е достигнало(почти)нищо автентично.Известно е,че петте Мойсееви книги не са написани от Мойсей;известно е,че евангелията от Матей,Марко,Лука и Йоан,не са написани от Матей,Марко,Лука и Йоан и дори някои от споменатите господа изобщо не били Христови ученици;известно е,че в Новия завет няма нищо,което да не е било преди това в еврейските,персийските,етруските,египетските и индийските легенди,а за Христос е известно,че със сигурност не е бил такъв,какъв то ни го представя Светото писание,а е под въпрос също така дали изобщо е бил.Ще го кажа другояче,Библията,върху чиито императиви се крепи цялата християнска вяра,с всичките й направления и секти,е едно осъществено грандиозно плагиатско начинание.Просто сбирщина от текстове,които не могат да издържат научноисторическия анализ. Единственото,заради което си струва да се прочете ,според мен,това са етическите акценти,които могат да формират градивни ценности и да възпитат нравствен дълг,останалото...с останалото можем да си правим оригами,хартията ще ни стигне не за 1000,а за 2000 жерава. Работата с Исляма е същата.Чудно как един фанатик,болен от епилепсия(визирам Мохамед),е успял да разпростре префасонираните от него еврейски разкази върху целия Арабски п-ов,че и отвъд.Онзи дългоушко пък Буда,с неговите учения за желанието си е чисто и просто абсурден.
     Като обобщение,смятам,че религията е безсмислица,губене на време.Формите,под които съществува днес,а и под които е съществувала ,,вчера", са нелепи и наивни,да не кажа глуповати.Изобщо цялата идея за ,,вечния живот" и ,,наказанието" или ,,възмездието" накуцва здраво.Ще си позволя една малка забележка.аз не съм атеист,по-скоро агностик.
     Що се отнася до любовта...нали знаете,най-лесният начин да отречеш бога е да отречеш любовта.Това беше нарочно  ;) казах,че не съм нихилист и нямам никакво желание да отричам най-святото,но наистина бих искал да се убедя(а не просто да повярвам),че то съществува.Работата и тук е сериозна.Веднъж се запитах,ако любимата ми книга можеше да говори,да чувства и да прави други разни неща,собственоприсъщи на хората,дали щях да се влюбя в нея?Може би.И това ме наведе на един друг вечен въпрос - какво е любовта?Много се извинявам на романтиците,но смятам да не повтарям заучени клиширани фрази с цел – апология.Та,какво би трябвало да бъде?Според мнението на влюбени,истинската любов обвързвала душите,сливала ги,преизпълвала ги със сила,светлина и екстаз,превъзнасяла ги и пр. и пр. Стига толкоз според мнението на влюбените,нека вложим малко разсъждения.
     Да обичаш душата на друг,да,това би трябвало да бъде истинската любов,но,уви,има съществено разминаване между това,което трябва да бъде и това,което е.Видите ли,да обичаш душата на друг е невъзможно.Невъзможно е,защото,за да обичаш нещо,трябва да го познаваш,а чуждата душа е непознаваема(говорим  в абсолютен смисъл).Ето защо хората никога не обичат истински,те обичат определени качества и способности у човека отсреща.Един обича в партньора си физическата красота,друг обича неговия ум,трети пък е влюбен в добродушния му характер и пр. но ако обектът на нашата любов изведнъж загуби тези качества или способности,които ценим и обичаме у него,ако стане грозен,глупав или зъл,дали пак ще изпитваме същите чувства?Ако любовта ни е истинска – да,защото душата е субстанция,тя е неизменна и представалява нас самите,а не нашите променливи.Жалко,че е непознаваема...Това ме кара да мисля,че в света няма истинска любов,а само десетки,стотици,хиляди различни от истинската любови.
     Преминавам към точка трета от безрадостния ми анализ.Става дума за предопределеността.Няма да се впускам в прекалени разсъждения,тук всичко е така очевидно.Време,място и гени и чак след тях – свободната воля и избора.Казано с други думи,това каква точно е личността зависи от това кога живее,къде живее и какви бонуси е получила от природата.Ще дам примери.Преди 23-24 века,при древните елини,хомосексуалните връзки били нещо съвсем нормално и обичайно,докато,връщаме се в нашето време и виждаме как това съвсем не е така.Друго пояснение.Ако аз,в тоя миг,си сложа една препаска около кръста и тръгна ей така,само с нея,по центъра на града,то е ясно от самосебе си,че моментално ще стана обект на почуда и присмех,ще бъда назован безумец и луд.Това е така,защото живея в едно от онези общества,които се наричат ,,цивилизовани".Ако обаче се разходя със същата препаска някъде из централна Африка,в селото на някое пигмейско племе,всичко ще е в рамките на нормалното и никой няма да ме гледа странно.Трето пояснение.Иванчо може да иска да е висок,рус и синеок,но ако родителите му са от ромското гето,това може да създаде трудности.Гошко може да желае да е като Гьоте,но природните дадености не са ,,концерт по желание".И ето,че дойде редът и на свободната воля.Само че ми иде да се запитам:"е,добре де,какво да правя с нея?".
     На практика излиза,че индивидуалното съзнание е предварително зададено в твърде тесни граници,които не могат да бъдат преодолени,че е като овца в кошара – изборът му винаги се спира на един от четирите ъгъла(респективно,човешките възможности).
Нека направим една бърза равносметка дотук.Значи нямаме бог на когото да се уповаваме,не можем да постигнем и истинската любов,защото тя е също толкова фикция,колкото и бога,останахме и без особено свободна воля.Трябва само да докажем,че светът който ни заобикаля е един пълен абсурд,за да бъде картинката пълна.
     Ако замислящият се човек се змисли и над това,то той определено ще достигне до този извод.Светът е абсурд.Защо ли?Защото друго не може и да бъде.Всичките ни преживявания,всичките ни чувства,всичко,което виждаме и чуваме,всичко това е едно строго индивидуално психично случване.Колкото човека попитате какво е света,толкова различни отговора ще чуете.Едно ще ви каже мултимилионерът,друго сакатият просяк  на улицата,вдовицата,проститутката,юношата,ветеранът,слепият,глухият и пр.всички те
ще ви говорят за собствения си свят,защото никой смъртен не може да каже що е светът сам по себе си.
     Струва си да се набележат и още няколко особени момента.Човешките очи навсякъде виждат цветове,в действителност обаче цветове няма.Има елементарни лъчения,получени при пречупване на светлината,а в очите ни има пръчици и конусчета,но цветове няма.Ето още един любопитен факт.Освен в свят на цветове(които не съществуват),живеем и в свят на звуци,последните обаче също както и цветовете не съществуват собствено.Няма звукове,има вълни с определена дължина и честота.Ето и трети факт.Всичко,което наблюдаваме го наблюдаваме с няколко мига в миналото.Това може да се обясни така,необходимо е време(колкото и нищожно кратко да е то,все пак време),докато мозъкът обработи информацията от сетивата.Това означава,че видяното от нас не е видяно ,,сега",а ,,преди".Работата става наистина фрапантна,ако прибавим и въпроса за четвъртото измерение.Е,нима този свят,който ни заобикаля отвсякъде и е следствие от нашето мнение,убеждение,субективност като цяло не е абсурден?И още как!
     Следва задължителният въпрос ,,Какво следва?".Труден въпрос.Какво му остава на човека при подобни обстоятелства?Явно е,че не би било достатъчно да възкликне като Еклесиаст ,,Всичко е суета!" и с това да вкара в ред окаяното си съществуване.Нужно е и нещо повече,но какво?!Струва ми се,че този смъртен бог,този самотен в своите умозрителни владения колос,пронизван от вечните терзания на своя факт,ще търси още дълго...

[Lake_Lady]

Интересно...Най-добре ще му е на човек, ако изобщо не се замисля, а си кара едно лежерно съществувание...Тогава ще е толкова лесно...
Спасението за хора като теб, без да претендирам да давам рецепти и съвети, е в нещо да вярват и нещо да обичат. Явно вярата в Бог не е този вид вяра, който би те удовлетворил. Но човек има нужда /и то оправдана/ да вярва в Доброто, в хората, в Красотата, в Истината...
Препоръчвам ти да четеш Достоевски. Ще отговори на много от въпросите ти или поне ще те провокира да ги намериш.
:)

[tonnny_bg]

Въпреки написаното от теб ,трябва да вярваме в нещо в тоя наш скапан живот.В нещо,в някой ...да намираме смисъл да живеем.Тези ,които са го открили,са щастливи хора ,според мен.А тези като теб и мен ,които се лутат и все се замислят за нещата ,не знам .Трудно се живее така. [confused]

[Zatoichi]

Казал си го е Еразъм Ротердамски - животът е най-приятен,когато нищо не мислим.  :)

[tonnny_bg]

Така е .Склонна съм да се съглася с господина .Ама и ако рецепта даде как да стане това чудо ,грешка няма да има. [lol]

[XpacTa_lavista]

Докато го четях онзи ден ми мина през акъла да почна да контрирам всичките ти аргументи, но от една страна няма да е етично, а и малко ми поомръзнаха тези спорове [shame]. Но имаш поздравления от мен за начина ти на разсъждение [bravisimo] На мен от някое време ми се върти в главата конкретна идея да напиша нещо подобно, но в противоположен дух, само че все отлагам. Ще се постарая да изложа доводите си там :)