"и е тихо в Деня на Печалите"

[{dulgokoska}]

Не си заслужавам труда!
Да съм някаква млада от болки...
Колко смешно е, плаче сълза...
Че я хвърлят безбожно и просто...
Като гузна стотинка, цена...
Няма никаква /даже металът/
Откога е така, докога?!
...и е тихо в Деня на Печалите...

Не си заслужавам! Това...
Е, което не мога да глътна...
Аз познавам на мене вкуса...
И съм крива, и твърда, и плътна...
И не си заслужавам труда!
Да съм млада от болки...
Откога е така, докога...
Скромно пазя въпроса си "Колко?!

/струвам, не казвай, че не/"



П.П. Поздрави, ХрасТа!