ТАМ ПОД ВЪЖЕТО

[tuik`]

Ето сега пиша, седнал под едно дърво с патронче "Флирт" отляво и "Парти-кола" за разреждане отдясно. Защо пиша и аз не знам, защо искам да документирам смъртта си...?

Въжето пред мен е готово, преметнато на един клон на дървото, на което съм се облегнал и пиша. Все още нямам смелост, все още не знам дали ще го направя, не съм сигурен, че това патронче ще успее да се пребори с инстинкта ми за самосъхранение. Отпивам глътка от него, след което надигам и колата. Знам, че няма кой да ме спре, ако реша да го направя, дори и телефонът е в мен, но знам, че няма кой да ми се обади, всички избягаха. Аз се обаждам, но защо ли, като ме отхвърлят? Да, така беше, обаждах се и вече спрях. Няма смисъл да го правя. Защо да се обаждам, когато знам, че ще ме отхвърлят? Защо да жертвам достойнството си, за да попадам в плен на депресията, която така или иначе ме владее? Поглеждам въжето...

Хубава примка. Сам съм я правил. Прилича на врата, широко отворена врата, от която смъртта ме кани да и ида на гости. Дали ще приема?

Вземам патрончето- глътка смелост, която разреждам с парти. Паля цигара. Всмуквам тютюневия дим и се замислям дали съм достатъчно отчаян, за да го направя.Не съм сигурен. А ако е така, ако водката победи инстинкта за самосъхранение...? Ако вече съм преметнал примката през врата и остава само умишлено да загубя равновесие, за да може трупчето под мен да се претъколи, примката на въжето да се затегне под силата на собствената ми тежест и аз виждайки смъртта, да размахвам безпомощно ръце и крака в търсене на опора, която да ми даде шанса отново да се върна към живота, ако аз найстина съм стъпил на трупчато с мисълта да загубя равновесие... Ако ми остава едно единствено движение, за да достигна смъртта... Ако съм достатъчно отчаян и миг преди фаталното залитане ми звънне телефона... Има ли значение това, че някой се е сетил за мен. Ще погледна ли кой се обажда или ще довърша започнатото и ако погледна кой трябва да се е сетил за мен, за да отложа последното си смислено движение.

Поглеждам водката и отново поглъщам част от нейното опиянение. Ставам, премятам примката около врата си, стъпил на трупчето и се чудя кой ли трябва да се обади, за да не сторя най-голямата грешка в живота си. Дали трябва да е тя, момичето което ме отряза по възможно най-нежният начин, поемайки вината върху себе си с думите "Не искам връзка с теб, защото ще те нараня. Не знам защо се получава така, но винаги наранявам хората около мен, а теб не искам да те нараня. ". По този начин тя ме удари много по- жестоко, отколкото ако ми беше забила шамар, по- лошо, отколкото да ме бе нарекла тъпанар, идиот или която се сетите обидна дума. Дали, ако когато ми трябва само едно движение, за да се простя с живота, едно нейно обаждане би ме отказало, или поне би отложило този съдбоносен момент... А може би е нужно много по- малко. Може би трябва да е съседа с въпроса "Ще ходим ли на бира с цаца, както се бяхме разбрали? ". Може би този въпрос ще ме накара да сваля примката от врата си!? Дали? Или трябва да ми звънне човекът ,който ми се обаждаше най-често, обаждания с планове и може би мои надежди. Човекът, който най-много ме търсеше и човекът, който най-много аз търсех. Така беше поне преди, сега той не ме търси, а аз го търся, макар да знам, че няма да го намеря.

Поглеждам въжето, отпивам глътка водка. Още една ми остана, изпивам и нея... и се качвам на трупчето, полагам врата във въжето. Остава ми само да залитна. Дали някой ще звънне. Трептя в напрежение. Може би този звън ще се окаже коварен. Може би той ще ме стресне и  ще залитна, ще се претърколи трупчето и аз ще увисна. Ще увисна безпомощен, размахващ ръце и крака...

Освобождавам въжето и слизам от трупчето. Водката бе малко за да надвие страха. Слизам надолу и се прибирам в къщи...!

[UnNormalGirl]

това  е страхотно :) кефи ме неочаквания край :) cool

[crystal]

 [bravisimo]

[ranenia skorpion]

Браво много хубаво е написано.... [bravisimo]

[tuik]

Това е единственото ми разказче в което няма смърт, не точно няма, не е показана така брутално както го правя обикновенно. Всъщност и тук нещо умира и това е вярата в себе си, вярата че човек може да направи това, което иска не знам кои как го е приел но ще ми е интересно да видя мнение от тази гледна точка... :)

[EnikA]

Идиално е  :)