Пътят

[kiulbi]

Пътят (2003)
   Казано е, че пътя на свободата е тесен. Но аз го виждам, като най-широкия от всички. Всеки път има периферия, начало и край. Но истинският път няма граници. Той е от вечността, където рамките не съществуват.
   Как и кога ще намерим истинския път, ако той е най-тесния? В лабиринта от пътища не само, че няма да го намерим, но и ще се изгубим.
   Да, вярно, един е пътят, който ще ни изведе от лабиринта. Но ще се налага ли да го търсим, ако гледаме лабиринта от високо? Нима търсещият пътя е свободен? Не! Той е роб на игра без правила, игра, която той не е избирал да играе. Игра, в която живота му виси на косъм, а "пътя на живота" е един, забутан някъде в лабиринта на смъртта.
   Но ние ще намерим пътя, ако гледаме лабиринта от високо, защото пътя на живота не е в лабиринта, а над него във вечността.

[ivorysoul]

интересни размисли за истинската свобода :)

[неземен]

 [namigG] [namigG] [mhmm]

[tonnny_bg]

 [mhmm] [mhmm] [mhmm]

[kiulbi]

 Радвам се, че поне за мъничко съм ви накарал да се замислите. Благодаря ви за насърчението.

[XpacTa_lavista]

 :)

[Lake_Lady]

[bravisimo] И това ми хареса! :)

[kiulbi]

 Благодаря ви, приятели, върнахте ми музата. Колко му трябва на един начинаещ мислител да бъде обезсърчен? Също толкова, колкото е нужно да бъде мотивиран. Но аз все още смятам, че един истински творец трябва да изживее ужаса от неразбирането на неговите послания, само този тип страдание може да го мотивира да роди още по-задълбочени трудове със силни некомерсиални послания. Благодаря ви още веднъж. 

[Kmeticata na Krymovo]

  Пътят-винаги един!Пътят ,който сам каляш, вървейки по него.Път ,по който оставяш следите си.Път ,кръстостващ се с други пътища,пътеки,по които вървят,суркат се,бягат нечии други човешки или "животински стъпки".
           Засичаш се с хора,вървящи по своя път,пресичащ се с твоя.Нуждата да споделиш с някой те сближава,каниш го по своя път...Иска ти се да си поприказваш.Да обсъдиш.Да дадеш.Да вземеш.Или просто да обвиниш този някой ,че е омърсил пътя ти.
           Не спираш.Проектираш.Падаш.Ставаш.Опитваш се да направиш най-доброто.Да улесниш ходенето си.
           Но ще има ли на твоя път някъде, където да поседнеш?Цвете, на което да се порадваш?Дърво ,което да опреснява въздуха ,който вдишваш?Ще бъде ли твоя път- Път ,Лабиринт,или просто Пътека ,отдавна забравила тежестта на твоите стъпки?
            ...Но ние ще намерим пътя, ако гледаме лабиринта от високо, защото пътя на живота не е в лабиринта, а над него във вечността.

[kiulbi]

 Поздравления, "кметице" , искрено съм впечатлен, получило се е страхотна симбиоза на мисли и светоусещане. Точно такива моменти правят форума красив. [cvetee]

[Kmeticata na Krymovo]

         Красота :) Благодаря ти !  [cvetee]