Чай от диви рози

[Gentiana]

Ръцете на самотната лейди
върху клавишите от слонова кост.
Дрезгав шепот във здрача .Мay be...
I love you,my darling...Of course.
Но прозорецът е със здрави решетки,
а кулата е от стогодишен гранит.
Воалетка с дантелена плетка,
нишки сребро в коси антрацит.
И вместо паяк времето дреме
в прашасалите ъгли на вечерта.
Паяжини - горчиви поеми
на една уморена душа.
Даже музиката е в темпо Grave.
Аdagio... Sostenuto...Реверанс
на чупливо елегантен час.Прави
гонят тъмното свещници.Ренесанс.
И дори, ако се отвори вратата
и влезе сивото нощно небе,
апатично- надменно жената
ще му каже-аз нямам сърце.
В гърдите ми цвете от мрамор
изкова господарят -Съдба.
Нежно е като девиче рамо,
но студено- замразена сълза.

И по стъпалата музика ще се лее,
а в очите ще помръква вечерта.
Последна песен без глас се пее...
Диви рози и чаша чай.После...тишина.

...........
Мay be...- може би
I love you,my darling...- обичам те,любими
Of course.- разбира се
Grave- тежко
Аdagio- бавно
Sostenuto- сдържано

[meteor]

Страхотен стих, Гео. Наистина е страхотен.

[Gentiana]

Благодаря ти, Вальо  :)
Радвам се, че го оценяваш  [cvetee]