Една безсънна нощ

Started by Gentiana, January 10, 2008, 21:30:55 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Затворен в себе си
загърбваш илюминациите
на бледите улици.
Нощта гаси устните на един изгарящ час.
Въртиш се в кръг.
Стаята тъне в сенки-продажници,
които шепнат от ъглите
с опушено-дрезгав глас.
Изкушение. Изкупление.
Няколко пробити спомена.
Нощната лампа,
като странно цвете ще прецъфти.
На изток златее на утрото гребена.
Там слънцето разтваря
ярко жълтите си очи.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

Много образно.
Всичко се вижда и чува. [heart__]

Gentiana

Защото имаш очи и уши, Ради  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.