Любов...- омраза...?!

Started by Gentiana, December 27, 2005, 19:51:02 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

Gentiana

Черно и бяло-
нощ и бели пера...
Черно и бяло-
рай посред бездната.
Сиви нюанси-
не познавам.
Не знам...
Не понасям...
Не мога...
и не искам да знам.
Любовта ми е Дива-
нежна, сладка, добра.
Любовта ми е демон-
с черна страстна душа.
Две страни на монета-
като Ин, като Ян,
тигър с дракон преплетен,
свят от нежност пиян.
Днес така те обичам,
че те мразя почти.
С твойта кръв съм се сляла,
гледаш с мойте очи.
Всяко твое дихание
в мойто тяло цъфти,
всяко мое стенание,
в теб от болка крещи.
Две страни на монета,
цвят и черен, и бял.
Боже, как те обичам,
чак те мразя...
Почти.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

krasimir

Хареса ми,   стихчето     :)
черно и бяло
винаги се преплитат.
нощ и ден
винаги се гонят, но не могат да се стигнат.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

Quote from: Gentiana on December 27, 2005, 19:51:02 PM

Любовта ми е Дива-
нежна, сладка, добра.
Любовта ми е демон-
с черна страстна душа.
.......
Боже, как те обичам,
чак те мразя...
Почти.




прекрасно казано ...........
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Gentiana

Някой знае ли какво свързва страстната любов с омразата?!
Може би са просто двете страни на една и съща монета...
И колко пъти се люшкаме от едната в другата крайност като полудяло махало ,
забравило къде трябва да спре... Отново , и отново...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

sabrina

НеВеРоЯтНо Е! [коледа]
JivOtUt Ne Se mEri s BroQ vdI6vAnq, KoitO pRavIm, a S moMenTitE,mOitO sPirAt dUhuT nI!

Gentiana

Благодаря ти, миличка  [inloveee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

bezdaren_nekadarnik

#7
ще се цитирам

но от думи не се лъжи -
доказателствата търси !
за любов всеки ти говори,
само ако обича - твори!
"С никаква красота жената не може да заплати на мъжа за своята пустота"
                  А. П. Чехов

http://forum.stih4e.com/index.php/topic,3619.msg66453.html#msg66453

Душата ми окована лежи на студа,
писъкът на сърцето ми цепи мрака,
извират от очите ми реки...
Сам сред хора-чужд на всеки...

andromeda

#8
 [plqs plqs] :flowers: [a taka] Както винаги уцели право в десятката!
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lili_li

Боже, как те обичам!

Любовь искали и не находили...
Любовь теряли и не берегли...
"Любовь не существует"-люди говорили...А сами...
Умирали от любви!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.