Старият клисар...

[andromeda]

Далече клисарят бие тежки камбани,
гласовете им медни затихват в нощта,
а времето уловено в механични капани,
на стената догонва дванайсет часа!

Уморен е старецът, бродещ в мъглите,
притихнал в мрака като студена роса,
и вече безкрайни са за него дните,
пропити с тиха, мълчалива тъга...

Я кажи ми, клисарьо, кой посребри ти косите,
коя стихия безмилостно ти отне младостта,
кой ти изля толкоз горещи сълзи в очите,
и те обрече на задгробна самота???

Кажи ми, клисарьо, защо душата ти плаче,
защо е празна, по-черна от нощно небе,
защо е самотна като бедно сираче,
изгубило себе си в бездънното море...

Тежи ти живота като воденичен камък,
в погледа ти празен прозира смъртта,
затворен от години в своя призрачен замък,
чакаш я нея да те прибере у дома...

Нима утрото по-светло ще е от вечерта,
нима денят нов по-мъдър ще е от преди,
нима грях е, че все още тъпчиш тази земя,
грях, за който само Гспод ще ти прости...?!

[ranenia skorpion]

Прекрасно !!!

[XpacTa_lavista]

Много е хубаво [cvetee]

[andromeda]

Благодаря, радвам се, че ви харесва... [namigG]