Безразсъдство

[Gentiana]

Мога ли да те докосна,
Ангеле на смъртта?!
Скулите ти са остри,
като хладна стомана.
Усмивка се врязва
дълбоко в моята душа.
За нещо важно вътре,
без да пита, се хвана.
Харпиите на страха
протягат бледи лица.
Пътят е осеян
с повяхнали сталактити -
замръзнали сълзи.
Безразсъдно се трошат.
Пада в бездната долу
душа любопитна.
Ще мина през ромбовете
на леденостуден ад,
създаден между световете,
като временна спирка
по трасето на болката.
В един измислен град.
Вместо дяволи в него
Тишината си свирка.
Червена планета
в око на гарван гори.
Няма да ме спреш-
ще бродя в кръвта ти горда.
Избрах те. Платих те
с прокълнатите си дни.
Дръпва Съдбата струна-
опъната корда.