Новолуние

[Gentiana]

Винаги ще те обичам,
кръвта ми ще те срича
и по стените на болката
ще се разлива.
Кладенец дълбок е Празнотата,
на дъното и тлее
сянката на онази птица сива,
която изкълва очите
на несподеленото, още неродено.
Няма да плача, остави ме.
Нищо, че когато се обръщаш,
от вятъра ми става студено.
Разминаваме се, самите ние,
превърнати в сенки от Суетата.
Минавам през тебе, непозната,
Само за миг простенва в тебе душата.
Забърши стъпките ми с косата си
толкова дълго расла с фазите на Луната,
после отрежи я,
постели от нея постеля на Тъгата.
Не листчета от рози,
а ириси и горски теменуги
посипи, забрави се, нарисувай си маска
от сатен, с черти неузнаваеми, други.
Бъди само тази нощ
моят принц на сърцето.
Танци до зори,
самодивите утре ще запалят небето.
Писък на птица ще ти каже онова,
което зарових във мене.
Винаги ще те обичам...
Направи се, че не знаеш..
Последният ми допир така студен е.

[gabi_gabi]

Мила, прекрасен дълбок стих.... [gu6]

[Gentiana]

 :)  :kissoflove:

[dodic]

Плаче ми се след стиха ти Гео, а не бива.
Поздрави. :)

[Gentiana]

Аз не искам да плачеш, Дидо  [confused] [shame]
Я да видим, дали ще те накарам да се усмихнеш  ...

Пристъпвам зад гърба ти-самодива.
Докосване от тих ветрец по-леко.
Куп образи в съзнанието ...Меко
крило на птица сълзите изтрива.

И кротко, като плаха пеперуда,
докосва устните усмивка заблудена.
А после втора, много по-широка
и вече не е тъжно, ни студено.

Посипва ноти-сребърни звънчета
Луната,момина сълза в сияйно бяло.
И в скута на нощта отпускаш тяло.
Очи притваря за почивка в теб детето.
[gu6]
Нали вече не ти се плаче?  :p

[krasimir]

 [cvetee] [bravisimo] [bravisimo]

[Gentiana]

 :) [flowers]